– Енергия за какво? – попита Ведала.
– А това, приятели мои – обяви Одиамбо и посочи входа на тунела, – ще разберем само след като влезем вътре.
Смисълът на думите му още потъваше бавно в съзнанието им, когато телефонът започна да писука. Със застинала неподвижно ръка Ведала погледна устройството с изненадана усмивка на облекчение. Изражение, което бързо се промени в объркване и разочарование.
– Нещо не е наред – каза тя. – Не се е свързал с мрежата на Иридиум. Връзката е с нещо друго…
Гласът ѝ бе прекъснат от нов изблик на статичен шум.
– До екипа на "Горски пожар" – просъска телефонът. – Говори Клайн. Чувате ли ме?
Ведала неволно вдигна поглед нагоре, към късчето синьо небе, което едва прозираше през покрива на джунглата. На няколкостотин мили над тях МКС обикаляше земното кълбо. Ведала започна да изчислява наум колко дълго може да продължи предаването. Вероятно максимум пет минути, преди МКС да се скрие зад хоризонта и да излезе от обхват.
– Тук "Горски пожар". Чуваме ви. Повтаряме, ние сме живи.
– Прието – отвърна Софи Клайн. – Каква е обстановката долу?
– Не много добра, но мисията продължава. Нямаме контакт с НОРТКОМ и пропуснахме часа за връзка. Можете ли да ни свържете?
– Разполагаме само с пет минути. Ще предам съобщението ви веднага щом се скрия зад хоризонта. Имате ли нова информация за прехвърляне?
– Бъдете готова за приемане на данните.
Стоун – вече бе застанал до Ведала с лаптопа в ръка – включи кабела на телефона в компютъра и активира прехвърлянето на данни.
На борда на МКС мониторите около Клайн запремигваха от потока информация – раздутият дънер на каучуковото дърво и шестоъгълните форми. На друг екран зловещите останки от телата на мачадо, с окървавени лица и кожа, покрита със странни металически израстъци.
– Виждам, че сте установили контакт. Изглежда, Бринк се е намесил – каза Клайн.
– Да, така е – потвърди Ведала.
– Тези хора са били заразени. Знаете ли как? – попита Клайн.
– Според нас са били в контакт с аномалията.
Стоун докосна Ведала по рамото и прошепна:
– Останалата част от данните ще трябва да почака до следващото прелитане.
Клайн видя изображението на туземното момче – живо и очевидно уплашено, личеше си дори под лъщящата червена боя. Тя неволно въздъхна. Умът ѝ вече търсеше логически връзки между картините, които се меняха на монитора, улики, по които да изгради цялостен образ. И его, че бе забелязала нещо.
Сивата пепел. Нямаше я по момчето.
– Момчето е оцеляло, но не и другите – каза тя. – Каза ли ви нещо? Разказа ли за експлозията?
– Описа я като тътнеж в джунглата – отвърна Ведала. – Около две минути.
– Разбира се – промърмори Клайн по-скоро на себе си.
– Какво? – попита Ведала.
– ЩА-3 е безвреден, докато не се озове в кръвта. Онези хора имат пепел по устните. Не и момчето.
Пенг У вече размишляваше над чутото.
– Не са му позволили да доближи аномалията. Разказа ни, че другите кашляли. Експлозията навярно е разхвърлила наоколо микроорганизми под формата на прах и дим. Входът на заразата вероятно е дихателната система и приемникът се заразява, когато микроорганизмът преминава през кръвно-алвеоларната бариера на белите дробове.
– Значи е бил под формата на дим, който може да се вдишва. Иначе би се предавал при контакт с кръвта, както е станало с първия щам. – Стоун си спомни за раната от брадва на Бринк.
– А какво мислите за шестоъгълните форми? – попита Ведала.
– Самовъзпроизводство – отвърна Клайн.
Ведала погледна сателитния телефон със смесица от объркване и смущение. Оставаше ѝ не повече от минута връзка.
– Откъде знаете? – попита тя. – Виждали ли сте ги и преди? Има ли нови данни?
– Незабавно се върнете в зоната на карантина – настоя припряно Клайн.
– В никакъв случай – възрази упорито Ведала. – На какво основание?
– Предупреждавам ви. – Клайн вече заваляше думите. – Не разполагате с нужното снаряжение. Върнете се в периметъра.
– Какви са инструкциите на НОРТКОМ при пропусната връзка? – попита Ведала. – Има ли някаква опасност за нас?
– Не зная. Вие…
– Защо не ни свържете направо с НОРТКОМ? – настоя Ведала.
– Нямам необходимата апаратура…
– Глупости. Какво става? Защо искате да напуснем това място? – Последваха пет секунди мълчание.