– Дайте ми сержант Бринк – нареди Клайн с нетърпящ възражение глас.
Ведала се двоумеше. Беше изпълнена с подозрения за поведението на Софи Клайн. Вдигна пръст пред устните си, за да предупреди другите да мълчат. След това поклати глава и произнесе беззвучно: "Нещо не е наред".
– Бринк отиде на лов с матисите – заговори тя в телефона с престорена увереност. – Скоро трябва да се върне. Остават ни петнайсет секунди.
От говорителя долетя статичен шум. Изтичаха последните секунди от връзката. Клайн заговори бързо:
– Кажете му… кажете на Бринк да е крайно внимателен с часовника "Омега", който му оставих. Кажете му, че е много важно. Това е Омега.
Ведала погледна въпросително колегите си в търсене на някакво обяснение за странните думи на Клайн. Погледът ѝ се спря на Пенг У. Китайката бе захапала долната си устна и бузите ѝ потрепваха.
– Софи? Не разбираме какво… – почна Ведала.
Но преди да успее да завърши Пенг се пресегна и изключи телефона. Останалите я погледнаха втрещено.
Пенг си пое бавно и разтреперано дъх.
– Пенг? Какво има? – попита Ведала.
Вместо отговор Пенг бръкна в чантичката, окачена на колана ѝ. С треперещи пръсти извади оттам малък черен калъф. Отвори го внимателно и показа ампулата с вискозна кехлибарена течност. Когато я завъртя бавно на гаснещата слънчева светлина, останалите успяха да прочетат надписа: ОМЕГА.
– Взех го от личните вещи на Бринк – каза Пенг. – Съжалявам. Не знаех на кого мога да имам доверие.
Ниди Ведала взе внимателно ампулата и калъфа. Огледа стъкления контейнер и поклати глава. След това я прибра в калъфа и го пъхна в джоба си.
Стоун, който нямаше техния военен опит, ги гледаше учудено. Тупа стоеше приведен до него и не откъсваше очи от джоба на Ведала.
– Да не искате да кажете… че това е отрова? – попита Стоун.
– Вероятно е нервнопаралитичен токсин – намеси се Одиамбо. – От онези, които могат да се синтезират само от много умни учени в субсидирани от богати държави лаборатории. В допир с повърхност или поставен в храна този токсин може да ни види сметката бързо и без съпротива.
Внезапно завладяна от гняв, Ведала захвърли сателитния телефон в калта. Пенг У сложи успокояващо ръка на рамото ѝ и каза:
– Не зная защо, но мисля, че едно е ясно – Софи Клайн току-що се опита да убие всички ни.
ДЕН 4.
ПРОБИВ
Президентите и генералите и всички хора на постове, достатъчно важни, за да вземат съдбоносни решения, са по правило най-малко подготвените да го направят.
ОПЕРАЦИЯ "ИЗГОРЕНА ЗЕМЯ"
По повече от един начин това бе зората на новия ден на борда на Международната космическа станция. Като следваше сутрешната си рутина, доктор Софи Клайн се полюшваше в куполния модул на МКС и разглеждаше света долу. Нейния свят. Изведена на стабилна орбита, синхронизирана с въртенето на Земята, станцията се носеше над тъмното лице на екватора. Оттук чак до хоризонта само няколко светлинки мъждукаха върху черната повърхност на планетата.
Предишната нощ Клайн най-сетне бе произнесла страшната парола.
Това беше отчаян ход и тя го знаеше. Внедряването на Бринк в наземната група бе резултат от солидна подготовка и късмет. Клайн се бе погрижила да го изпрати в околностите, където да изчаква на повикване, в случай че възникне необходимост от подобен човек. Сега вече не можеше да направи нищо повече за положението долу – изходът от този гамбит щеше да се разбере по един или друг начин след съобщението на Бринк.
Осъзна, че това не я интересува особено.
Беше насочила вниманието си към апаратурата за наблюдение на земната повърхност, разположена в купола. Зад илюминаторите последните извивки на Тихия океан бавно се губеха на запад. Близкият монитор се оцвети в червено и синкаво от постъпващата информация в радарно-метеорологичната система "Уайдскат" на станцията. На екрана се виждаше карта с няколко премигващи обозначения – бавно местещи се пътнически самолети на височина осем хиляди метра.
Но много по-важни бяха движещите се бързо четири нови сигнатури.
Клайн се усмихна.
Четири ултрамодерни бойни изтребителя летяха ниско над джунглата, на прав курс към аномалията – която бе точно зад хоризонта спрямо местонахождението на Клайн.
Въздушната атака на Стърн беше в ход и Клайн беше доволна.