Наземният екип бе стигнал твърде далече, прекалено надълбоко в една загадка, която бе по-добре да остане неразкрита. Клайн ги бе предупредила, но те бяха продължили да упорстват. Най-вече заради глупавия инат на доктор Ниди Ведала. И въпреки уверенията на Бринк в собствената му благонадеждност тя знаеше, че не може да се има пълно доверие на един наемник.
От самото начало Софи Клайн бе разчитала повече на резервния план с въздушната бомбардировка. Несъмнено екипът на "Горски пожар" съвсем скоро щеше да бъде погълнат от пламъците на напалма и облаци от инхибиторен аерозол.
Клайн включи друг прибор. На монитора се показаха термални сателитни изображения на четири химически дири, надраскани в нощното небе. Тя пресметна, че при тази скорост самолетите ще се освободят от смъртоносния си товар по изгрев-слънце – точно след като започне сутрешната ѝ смяна.
Каква ирония, помисли си Клайн, докато разглеждаше бавно въртящия се свят под нея, че само след няколко часа доктор Ведала ще бъде смазана с тонове от концентрата на същия този инхибитор, който бе изобретила да спасява живот.
УТРИННА АТАКА
В горещия влажен въздух, на триста метра над район Укаяли, в джунглите на Западна Амазонка, лъщящите корпуси на четирите изтребителя Ф/А-18 Е "Супър Хорнет" хвърляха червеникави отблясъци от първите лъчи на зората. Самолетите фучаха на изток приблизително със скоростта на звука право към оранжево-червеното око, надигащо се над мътноватата зелена джунгла. Под тях се стелеше тънка мъгла. В ранната утрин джунглата отделяше натрупаната през нощта влага и от нея по сребристите корпуси се образуваха малки криволичещи струйки.
Подобната на лабиринт първична гора долу хилядолетия наред бе упорствала да не допуска в сърцето си представители на човешката цивилизация. Не един и двама изследователи през вековете се бяха скитали сред пущинаците в търсене на загадки.
А ето че най-сетне се бе появила една.
Над аномалията нямаше мъгла, само сякаш вещаещ злини черен дим от клоните на дърветата. След поредица митозни скокове на растеж структурата се бе стабилизирала на сателитните изображения като продълговата извита стена, достигаща почти сто метра височина в центъра. От северната ѝ страна, там където бе запречена реката, се бе образувало нарастващо езеро. Право от водната повърхност се издигаше тънък стълб, призрачно видение с невероятната височина от близо километър. На юг потокът изчезваше под бента, оставил сребристи дири по протежение на доскорошното си корито.
На шест хиляди мили оттам генерал Стърн стоеше в едно от крилата на Центъра за контрол на полетите в авиобазата "Питърсън". Помещението бе предназначено за наблюдение при случайните посещения на представители на обществеността, където политици и знаменитости можеха да бъдат заснети как зяпат възторжено поредния триумфален старт. Отзад имаше две дискретни врати, позволяващи на същите тези знаменитости да изчезнат незабелязано, ако нещата се объркат, както ставаше често.
Беше три през нощта, ала контролният център гъмжеше от специалисти от всички сфери. Бяха ги повикали, за да подсигурят най-висока степен на успех в един отчаян план, според всеобщото мнение. За тази цел Стърн бе изискал специалното разрешение на ЦРУ за използване на суперскъпия шпионски сателит НИС-3. Досега камерите бяха засекли тревожни нива на растеж от страна на аномалията и никакви следи от екипа на "Горски пожар". Учените се бяха изгубили по някое време между последния им контакт с МКС и близкия периметър на аномалията.
Изгубени… и сега, осемнайсет часа след пропуснатата възможност за връзка, вероятно мъртви.
Според плана по време на директното сателитно наблюдение трябваше да се хвърли напалм върху външния периметър на зоната. Така заразеният район щеше да бъде изгорен, изолиран напълно от живата джунгла. Напалмът щеше да бъде последван от секретното инхибиторно вещество – с надеждата, че то ще накара структурата да се смали, или най-малкото няма да ѝ позволи да продължи своя растеж.
Планът беше отчаян по ред причини.
Първо, той нарушаваше карантината и излагаше потенциално самолетите и пилотите на силно заразния щам "Андромеда". Второ, нанасянето на въздушен удар на чужда територия по същество се равняваше на обявяване на война – с последващ ответен удар на бразилското правителство и всички международни усложнения.
Първият инцидент с "Андромеда" едва не бе довел до общонационално бедствие и международни санкции. Но генерал Стърн си даваше сметка колко по-тежко е сегашното положение. Тревогата му не беше тайна за неговите сътрудници. Стърн почти не говореше, предимно слушаше какво му докладват и не откъсваше поглед от таблета си.