Изглежда, наземният екип щеше да преживее още един ден.
Нощта се бе оказала неочаквано спокойна. Вероятно никакви живи същества вече не обитаваха тази част на джунглата – ярък и обезпокоителен контраст с картината, на която групата им бе станала свидетел, докато вървяха насам. Дори дърветата и растенията сякаш се отдръпваха от чуждоземния материал. Клоните на дърветата се издигаха като разкривени пръсти под рядката мъгла от дим, бликащ от обгорените листа. Почти пълната тишина, съчетана с неестествената горещина, пораждаше усещането, че обкръжаващата ги среда се преобразява от злачна дъждовна гора в… нещо друго.
Биомониторите на Стоун показваха, че се е мятал в кошмарен сън през цялата нощ – измъчван от по-лоши от обичайните видения. Всъщност цялата група бе прекарала нощта в сън на пресекулки. Само Тупа, изглежда, бе спал дълбоко, настанен удобно в допълнителния хамак, със страхове и съмнения, напълно прокудени от пълното изтощение.
Ведала се измъкна от хамака, събуди останалите и им нареди да се съберат при входа на аномалията веднага след закуска. Пенг се зае да разпалва угасналия огън, а Ведала си върза здраво обувките и напръска отново с инхибиторен аерозол голите си ръце. После захапа една протеинова бисквита и си проправи път между дърветата до брега на изтънялата река. През последните часове странната структура не бе претърпяла видими изменения. Въпреки това Ведала усещаше някаква трепкаща енергия. Сякаш вътре набираше сили нов потенциал, резерв, подготвящ структурата за поредния растежен скок.
Ведала седна на един дънер, заклати провесените си крака и се загледа в шестоъгълния вход на тунела. Отворът бе с човешки размери, разположен вляво от бликащата изпод аномалията жълтеникавокафява вода, която бързо се покриваше с гъста пяна.
Мъждиви снопове слънчева светлина се процеждаха между дърветата.
Около тунела бяха разхвърляни отломки от материала на аномалията. Повечето нащърбени късове се бяха забили в меката кал. На някои места се виждаха само вдлъбнатини – вероятно от отломките, събирани от мачадо. Но всички следи от отломки се разтваряха ветрилообразно от аномалията. Това придаваше на сцената кинетично подобие на бойно поле, сякаш отломките бяха изхвърчали от гърлото на тунела.
Ведала неволно си спомни описанието на Тупа за рева на разгневеното божество и предупреждението на Клайн да напуснат района.
Усети топъл полъх на тила си и чу тихото бръмчене на "канарче". Освен това долови полъх на кафе. Между дърветата се показа Джеймс Стоун, носеше две чаши. Почти веднага се зае да разсъждава на глас:
– Входът на тунела е покрит със същото пепеляво вещество, което открихме и по-рано. – Той посочи с едната вдигаща пара чаша. – От гърлото липсват някои парчета. Настроих "канарчетата" на постоянен мониторинг за въздушнопреносими токсини, но засега не засичат такива. Както и да е, ако ги имаше, вече щяхме да знаем.
Седна на дънера до Ведала, подаде ѝ едната чаша и добави:
– Щяхме да сме мъртви.
– Тъкмо го обмислях – отвърна Ведала. – Пепелта и отчупените парчета са от плътни слоеве. Но голяма част от материала вероятно се е изпарила от експлозия. Мачадо са вдишали облак прах с минимално съдържание от материал, но той се е активирал в телата им, отначало бавно… а после ги е довел до лудост. Много напомня на Пидмънт.
Сръбна от кафето.
– Но защо трябва да изригва? – продължи тя. – Одиамбо твърди, че земетръсната активност в този район е много слаба – на петстотин мили наоколо. Значи не става въпрос за естествен процес.
– Не мисля, че е това – съгласи се Стоун. – Не съм готов да споделя теорията, която обмислям, докато не събера достатъчно доказателства, но според мен случилото се е грешка. Човешка грешка.
Ведала го погледна обезпокоено, после каза:
– С нетърпение очаквам да чуя теорията ти. Както сам виждаш, някои важни моменти от тази експедиция бяха компрометирани. Имало е хора, които са пазили тайни. Джеймс, трябва да съм сигурна, че мога да ти се доверя.
– Виж, Ниди, зная, че не по твое предложение се озовах тук. Но аз не съм шпионин…
– Точно това имах предвид. Мога да ти имам доверие, защото ти не трябваше да си тук. Ти си нашият жокер, Стоун, и вероятно много удачно попадение.
Точно в 11:03:24 координирано универсално време наземната група на "Горски пожар" се събра пред входа на аномалията. Тупа остана да ги наблюдава настръхнало от края на гората. Учените носеха челници и защитни маски, но засега те се поклащаха на вратовете им. Бяха се напръскали обстойно с последните запаси аерозол. Иначе казано, бяха се подготвили дотолкова, доколкото това бе възможно.