– Страшничко, нали? – обади се Пенг.
– Това е най-красивото нещо, което съм виждал – отвърна Одиамбо.
– И какво те кара да смяташ, че е с чуждоземен произход? – попита Стоун.
– Предположенията ми се базират на уникалните геологични свойства на това явление. Материята, от която е изградено, е абсолютно еднородна. В структурата се забелязва същата шестоъгълна форма, която познаваме и от микроорганизма. И, доктор Стоун, аз не казах "чуждоземен", а "извънземен". Сигурно ще си спомниш, че първата еволюция на това невероятно вещество е станала в горните слоеве на земната атмосфера, за да попадне в злощастната сонда "Скууп VII".
– И да убие четирийсет и шест невинни жители още при първия контакт, а след това двама войници, един пилот, един патрулен полицай и още петима души в близкия град – отвърна Стоун. – Мъже, жени и деца.
– Преди да еволюира в по-безвреден вариант – възрази Одиамбо.
– Не бих нарекъл пластифага ЩА-2 безвреден. Не и ако бях приятел на пилота, който изгубил живота си над Пидмънт, когато всички пластмасови изолации в самолета му се разтворили за не повече от две минути.
– Съгласен съм, доктор Стоун, прав сте. За миг забравих, че баща ви е бил член на първия екип на "Горски пожар". Сигурно приемате нещата лично.
Ведала наблюдаваше внимателно Стоун.
– Аз мисля, че е чуждоземно – обади се Пенг. – Такова е моето мнение.
– И защо мислиш така? – Ведала я погледна. – Пак ли интуиция?
– Защото говорим за микроорганизъм, открит в космоса. Без аминокиселини, без отпадни продукти, с уникална клетъчна структура. Повече машина, отколкото живо същество. Създаден да оцелява в безкислородна среда, при високи дози ултравиолетови лъчения. Има всички признаци да смятам, че е създаден с тази цел.
– Или пък е екзотичен земен организъм, изхвърлен в горните слоеве на атмосферата при вулканично изригване – отвърна Ведала. – И тогава, вместо да е пристигнал от далечния космос, може да се е зародил в земните недра.
Пенг не отговори, гледаше безизразно Ведала. Между двете се бе създало осезаемо напрежение и причината за него бе най-обикновено неразбирателство.
Жиюе – най-близкият китайски термин до понятието "интуиция" – не носи съвсем същия смисъл. За жиюе не се говори в нито едно конфуцианско произведение, нито в традиционната китайска история, и вероятно терминът е възникнал някъде през 19 век, с навлизането на западните философски течения в Китай.
Основната разлика между източните и западните разбирания за интуиция, както е обрисувана от Лиан Ан в неговия труд "Етимология: Сблъсъкът на Изтока и Запада", е, че той поставя понятието някъде по средата между "инстинкт" и "интелект". На Изток, според разбиранията на Пенг У, когато говорим за интуиция, имаме предвид интелект. В представите ѝ интуицията е скок към вярата, опрян на твърдата скала на непоклатими факти.
Двете се гледаха мълчаливо. Противостоянието им бе нарушено от възклицанието на доктор Стоун.
– О, боже мой! – извика пресипнало той.
Ужасеното лице на Стоун бе осветено от сиянието на монитора. То изчезна веднага щом Стоун завъртя таблета, за да им покаже какво е привлякло вниманието му. На екрана се виждаше подскачаща картина, изпращана от един дрон на около седемдесет метра пред тях. Дронът кръжеше над проснат на земята обект.
Беше човешко тяло – поне това успяха да различат.
Трупът бе обърнат по корем. Крайниците му бяха странно издължени. Нямаше дрехи, макар че някои части от кожата бяха по-тъмни от други. Плътта беше съвсем бяла под ярката светлина на дрона. Най-странното бе, че тялото изглеждаше частично потънало в пода.
– То пълзеше – промърмори Стоун и Ведала му махна с ръка да не повишава глас. – Каквото и да е, изглеждаше сякаш пълзи…
– Без предположения – каза тя. – Приближи дрона.
"Канарчето" се спусна към пода и изображението стана съвсем ясно.
– Какво е това? – попита Стоун, изплашен да изрече очевидното.
– Не зная – отвърна Одиамбо, – но не ми прилича на човек.
ЕВОЛЮЦИЯ
Над илюминатора в купола на МКС замига червен индикатор. Клайн го наблюдаваше разколебано. Повикване от НОРТКОМ, авиобазата "Питърсън".
През последните няколко часа след пропуснатия час за връзка отношенията между Клайн и генерал Стърн бяха станали напрегнати. Тя не беше сигурна дали общуването с него ще е от полза за намеренията ѝ. Но в края на краищата реши да приеме разговора.