Със ситни крачки Ведала постепенно приближи водовъртежа от светлинки, излъчвани от бръмчащите дронове. Насочи светлината на челника си надолу и плъзна светлото петно по променената плът. Когато погледна зад тялото, установи, че стената не хвърля отражения.
– Тук има отвор – съобщи тя на останалите. – По пода виждам ситни камъни. Вероятно от кинетичен енергиен изблик.
– О, да – заговори Одиамбо, който надникна през рамото ѝ и хвърли на пода поредната светеща тръбичка, която окъпа стените в зеленикави отсенки. – Със сигурност е от експлозия. И погледнете повърхностните набраздявания. Виждате ли тези ивици? Те са уникални за този участък от аномалията. Почти кристалоидни, като кварц. Или пък като лед, който се е разтопил и после е замръзнал отново.
– Каква може да е причината? – попита Ведала.
– Вероятно шокова вълна, преминала през вътрешната структура.
Ведала извади от чантичката на колана си миниатюрна видеокамера, прекрачи внимателно тялото и направи няколко снимки. След като приключи, побутна масата от плът на земята с върха на обувката си. Тялото се поклати, тресейки се като желе, но не се претърколи.
– Внимавай, Ниди – обади се Стоун, неспособен да се овладее. – Не знаем какво е това, за бога.
Ведала прибра камерата, клекна, доближи скритите си в ръкавици пръсти до лицето и бавно го завъртя.
Едва сега Стоун осъзна, че е спрял да диша. Пое си дъх.
– Това е мъж – съобщи Ведала. – В напреднал стадий на заразяване. Погледнете ноздрите.
Носът и устните бяха покрити с плътен слой сивкава пепел. Върху бузите се виждаха металически шестоъгълни петънца. Гърдите и шията се бяха сраснали с пода, придърпвайки със себе си кожата на лицето.
– Пенг, вземи проби – нареди Ведала и пусна главата, която тупна на пода. – Ще ги сравним с тези, които вече проучвахме.
– Това не е туземец – посочи Одиамбо, докато помагаше на Ведала да се изправи. – Мъжът е с европеидни черти. Облечен е с нещо като… лабораторна престилка или униформа. Платът се е слял с кожата.
– Има и остатък от табелка – добави Стоун и насочи натам светлината. – Без име, само номер:
Ведала отново извади камерата и направи снимка на табелката. После вдигна светлината към тъмното пространство зад трупа.
– Вероятно е изпълзял от това помещение – каза и пристъпи към отвора.
– Не бързай, Ниди – посъветва я Стоун. – Ще пратя първо дроновете. Нямаме представа какво ни очаква там.
Стоун доближи Ведала и Одиамбо ги последва. Пред тях се носеха бръмчащите "канарчета". Пенг остана последна, наведена над бледото тяло, за да вземе лабораторни проби. След един прощален поглед към трупа се надигна и последва групата.
Никой от тях не забеляза притаилото се в сенките момче.
– Олеле – възкликна Ведала. – Колко е голямо!
Гласът ѝ отекна в обширното пространство.
Бяха спрели на прага, скупчени около монитора на Стоун. Гледаха смълчани поредицата трепкащи изображения на екрана. От време на време Стоун включваше лазерните далекомери, за да определи топографията на помещението. И да им даде възможност да си поемат дъх.
Пред тях се разкри кървава сцена.
Тесният тунел водеше до обширно пространство с внушително висок таван. Подът бе посипан с отломки: парчета метал, скални късове и още човешки тела. Едва забележими, три топчести цилиндрични машини бяха подредени в линия. В основите им премигваха червени предупредителни светлини и от тази посока долиташе тихо бръмчене. Четвъртият цилиндър бе обгорен и наклонен под опасен ъгъл, с разбита обшивка.
– Какви са тези неща? – попита Стоун. – Приличат на ферментационни цистерни от пивоварна.
– Не са за бира. Това са турбини – отвърна Одиамбо. – Както предполагах, открихме водноелектрически генератори. Водата минава под бента и ги завърта, произвеждайки електричество. Най-близката, изглежда, е причината за експлозията.
Няколко "канарчета" прелетяха над турбините и доближиха високите бежови шкафове зад тях. Металните им фасади бяха покрити с циферблати и табла.
– Командният пулт – каза Одиамбо. – Съвсем опростено управление. Виждал съм подобни малки водноелектрически централи в така наречения Трети свят. От Афганистан до Етиопия. Срещу двайсет хиляди долара някое селце може да разполага с осветление, хладилници и пречистване на водата. Както и с телевизия, разбира се.
Добави последното изречение с натъжена усмивка.