– Да идем там – рече Ведала. – Но внимателно.
Като се движеха един до друг, учените приближиха металното табло пред шкафовете. Върху него лежеше проснато тяло. Трупът бе разкъсан от отломките и върху престилката, пултовете и шкафовете имаше засъхнала кръв.
– Интересно – промърмори Ведала. – Това тяло не е заразено. Виждам следа от изтекла кръв от раната.
– Погледни стъпалата – подхвърли Пенг.
Обувките на жертвата се бяха слели една с друга и краката бяха потънали до глезените в повърхността на аномалията.
– Сякаш подът се е превърнал в подвижни пясъци. – Пенг се завъртя и се огледа. Ведала сложи ръка на рамото ѝ и каза:
– Трябва да преброим телата. Да се опитаме да разберем какви са тези хора и откъде са дошли.
През следващите десетина минути учените огледаха и заснеха разхвърляните из залата трупове. Повечето се бяха разтворили в повърхностите, върху които бяха стояли, или бяха паднали и дрехите и инструментите им се бяха слели с кожата. И всичко това бе покрито с шестоъгълни струпеи – като замръзнали върху стъкло кристали.
Най-зловеща картина представляваха предметите за ежедневна употреба, които сега съставляваха част от деформирания човешки пейзаж: химикалка, прораснала в челото на една жена, две тела, частично слети едно с друго, ивици от плат и човешка коса, погълнати от лабораторната мебелировка.
Помещението бе истинска гробница за деформирани тела и разрушена до неузнаваемост апаратура.
Виновник за тази касапница беше четвъртата турбина. Разбитият корпус бе заобиколен от купчина черна пепел. Взривът бе издълбал в пода дълбок ров и радиално около него се виждаха следи от разхвърчалите се свръхнагрети частици.
Над бръмченето на оцелелите три турбини учените можеха да доловят далечния грохот на течащата под краката им река.
По стар навик Одиамбо се зае да разсъждава на глас. Докато говореше, се оглеждаше, като си светеше с поредната счупена тръбичка. Ръката му описваше нервни движения, следвайки хода на мисълта, и зеленото сияние бе като танцуващ огън.
– Нещо е станало с проклетата турбина. И тя е избухнала. Взривът е бил смъртоносен. Но ударната вълна е осигурила изблик на енергия за слоевете ЩА-3, от които е изградена аномалията. Активирана, аномалията е започнала да се самовъзпроизвежда, използвайки подръчното гориво. Както неорганичната материя така и… органичната.
Пенг стоеше неподвижно насред помещението, загледана невиждащо в дроновете. Единственият признак за вълнението ѝ бяха впитите ѝ в долната устна предни зъби. Разпръснати из помещението, останалите учени не ѝ обръщаха внимание.
Ведала продължи разсъжденията на Одиамбо:
– Значи ЩА-3 е способен на директно преобразуване на енергия. Нищо чудно. И двата предишни щама са започвали самовъзпроизводство щом им бъде осигурена енергия. Ако тогава предохранителната система е била задействала атомното устройство, подземната база на "Горски пожар" щеше да разхвърли Андромеда по целия свят. Виждаме умалена версия на това, което би станало.
– Е, хубавото е, че поне е било кратко – добави Одиамбо. – Ако реакцията е била продължила, тези тела са щели да бъдат погълнати. Вместо това те са само наполовина… изядени. Изглежда, нашият нещастен пълзящ човек е разполагал с една-две минути, за да се опита да избяга. – Одиамбо погледна към изхода на залата. – Тунелът, който води навън, е действал като естествен комин, събиращ и изхвърлящ заразния дим в джунглата. Той е заразил мачадо, както и животните в района. Смъртта им е била бавна и мъчителна.
– Мисля, че пропускаме да видим общата картина – намеси се Стоун. – Щом тези хора са тук, не можем да говорим за извънземна инсталация. Това е сграда. И е била построена от хора, с определена цел.
Възцари се мълчание.
– Стоун е прав. Разбираме ли всички какво означава това? – попита Ведала. Като дългогодишен преподавател тя бе привикнала да задава риторични въпроси. – Някой е открил как може да се използва щамът "Андромеда" – продължи тя, без да чака отговор. – Осъществили са обратно инженерство на микроорганизма, за да вдигнат този строеж. И за каквото и да е предназначена инсталацията, стигат ѝ няколко опитни специалисти, за да я управляват.
– Именно – съгласи се Одиамбо. – Зданието се е появило в този вид по време на митозата, която наблюдавахме. Но някои предмети тук са твърде сложни, за да бъдат възпроизведени. Например – той махна към металните цилиндри – турбините.
– Невероятно – възкликна Ведала. – Всичко това е започнало от една-единствена клетка на "Андромеда", в която след обратно инженерство са били въведени инструкции и способност да произвежда енергия за самовъзпроизводство от всякакъв намиращ се наблизо материал. А турбините и апаратурата са достатъчно леки, за да бъдат спуснати с парашути над джунглата. Всичко това е било инсталирано от малоброен екип, вероятно също докаран с вертолет.