Единственият печеливш ход беше бягството.
– Недей! – нареди ѝ Ведала и изрита първата раница в зеещата шахта. – Всички след мен!
– В шахтата! – присъедини се към нея Одиамбо, чийто глас бе приглушен от маската.
Димният поток се усилваше и вече бе опушил до черно корпусите на няколко кръжащи отгоре "канарчета". Пенг се втурна да го заобиколи. След утихването на първоначалните вибрации подът бе станал мек и податлив.
Стоун и Тупа се спуснаха надолу по металната стълба право към неизвестното. Макар и по-възрастен и по-бавен, Одиамбо ги последва с изненадваща пъргавина. Ведала се приготви да слезе, но се спря и се огледа за Пенг.
Тя все още беше далече от тях.
Стълбът токсичен дим вече се разширяваше и се спускаше надолу. Носеше се право към тях през помещението. Погледът на Пенг бе фиксиран върху изхода.
– Недей! – извика ѝ отново Ведала.
Пенг внезапно хукна в спринт и краката ѝ потънаха до колене в пушека. След няколко неуверени крачки маската се смъкна от лицето ѝ и увисна на шията ѝ. Тя продължи да ускорява бяг към изхода на тунела, стиснала устни, за да задържи дъха си.
– По дяволите! – изруга Ведала. Беше се спуснала с няколко стъпала надолу и сега от шахтата се подаваше само главата ѝ. Пръстите ѝ се бяха вкопчили в металните пречки. Вълна черен дим се търкаляше към нея. Разхвърляните от Одиамбо светещи пръчки мятаха зеленикави отблясъци из черните облаци, като обгърнати от буря застинали светкавици.
Пенг се спъна и падна.
Изправи се и продължи слепешката напред. После рухна отново в черната мътилка и изчезна.
Ведала улови дръжката на капака и почака още малко. Не можеше да откъсне поглед от мястото, където беше паднала Пенг. Стори ѝ се, че зърва някакво движение под трепкащите светлини на обърканите "канарчета".
А после пред погледа ѝ се разкри ужасяваща сцена.
Тялото на Пенг се появи отново. Тя се надигна, падна и после запълзя. Заразата действаше бързо и очевидно бе проникнала през лигавиците и се разпространяваше в белите дробове. Внезапно тя си пое сподавено дъх и успя да нададе ужасяващ вик на агония.
След миг прииждащите черни талази закриха погледа на Ведала и тя спусна капака тъкмо когато отровният облак премина отгоре.
Макар и все още действаща, електростанцията се бе преобразила в клокочеща вихрушка от отровен газ. Всеки сантиметър от помещението бе обгърнат в леплив черен дим. Подземната електростанция бе като адска бездна, изпълнена с оглушително стържене на метал, в която повредената турбина подскачаше и се тресеше. Отслабващите светлинки на обърканите "канарчета" хвърляха бледи отблясъци, но камерите им все още предаваха.
Под тях Пенг У беше жива.
Макар да усещаше прокрадващата се зараза на "Андромеда" като шкурка в гърлото си, тя продължаваше да пълзи. Коленете и лактите ѝ оставяха вдлъбнатини в омекналия под, дрехите ѝ се бяха разтворили в кожата, ала тя не усещаше болка. Беше ужасно уморена и не жадуваше за нищо друго освен да се просне по очи на пода и да заспи.
Един проблясък над нея привлече вниманието ѝ. И точно преди да рухне за последен път Пенг се обърна по гръб и втренчи очи нагоре. Косите ѝ вече се сливаха с аномалията като черни пипала на черен фон.
Над нея сред бушуващия дим сияеше яркобяла светлина.
Светлината се приближаваше и се усилваше. Заедно с нея Пенг долови тих бумтящ звук и лицето ѝ бе облъхнато от топъл повей. Малко след това успя да различи "канарчето" – беше покрито с метални шестоъгълни израстъци и се полюшваше неуверено на една страна. Роторите му се завъртяха още няколко пъти и след миг "канарчето" се приземи точно до нея.
И в тези последни мигове Пенг си спомни за мисията си.
Извърна глава към металната птица и заговори с пресипнал глас. Заговори въпреки че инфекцията вече изпълваше гърлото ѝ и запушваше кръвоносните съдове. Говореше дори когато тялото ѝ потъваше в мековатата повърхност на аномалията. Пенг облиза покритите си с метални струпеи устни и направи своето последно признание:
– Щамът "Андромеда" – изхриптя тя – е навсякъде. На всяка планета. Марс. Лунните камъни. Астероидите.
Сгушени на сигурно място в затворената шахта останалите членове на групата не смееха да откъснат очи от монитора на Стоун. В мрака никой не видя сълзите, които се търкулнаха по бузите на Ведала и оставиха мокри дири върху маската. Стоун бе прегърнал Тупа през хилавите раменца. Одиамбо бе затворил очи и бе склонил глава, сякаш се молеше.