Бяха задействани слънчево-електрическите реактивни двигатели, преобразуващи подаваната от слънчевите колектори енергия в постоянна подемна сила. Станцията се разтресе и помещенията се огласиха от пронизително пищене. Всички намиращи се в свободен полет предмети, включително и астронавтите, започнаха да падат към долната палубна повърхност, докато МКС бързо набираше височина.
Клайн побутна нагоре виртуалните очила и произнесе кратко обръщение към своите двама колеги в "Звезда", използвайки вътрешната видеовръзка.
– Говори доктор Софи Клайн. Обявявам извънредно положение и поставям под мой контрол всички ресурси на станцията. От този момент до отмяна на извънредното положение ще останете изолирани в сегашния модул. Не се опитвайте да се свържете с центъра за управление. Не правете опити да напуснете модула. Ще получите допълнителна информация, когато това стане необходимо. Но за момента МКС остава блокирана.
На монитора изникнаха изненаданите лица на Юрий Комаров и Джин Хаманака. Клайн прекъсна връзката и им остави само черен екран и шокирано мълчание.
Разбира се, колегите на Клайн незабавно се заеха с нарушаване на нейните заповеди. Те откриха, че ОСМ е заклинен отвън, всички системи за връзка са извадени от строя и електроподаването е ограничено до абсолютния минимум. Тъй като животоподдържащите системи са монтирани от външната страна на станцията, независимо дали вътрешните люкове са отворени или затворени, астронавтите се намираха в безопасност в своя модул, с достатъчно въздух, храна, вода и средства за отделяне на отходни продукти.
Това, от което бяха лишени обаче, бе възможност да напускат модула и да общуват с останалия свят. След като обмисли трескаво ситуацията, Джин Хаманака извади един мощен лазерен диод от апаратурата за оптични експерименти, прибрана и подготвена за връщане със "Союз". Диодът бе от клас ЗБ, с изумруденозелен цвят и висока мощност, макар и некласифициран като опасен. Хаманака насочи лазерния лъч на диода през един от малките илюминатори на "Звезда", стараейки се да го ориентира към повърхността на планетата долу.
Във всеки момент поне няколкостотин астрономи аматьори наблюдават преминаващата над тях станция, видима за период от две до шест минути. Сега, изменяйки оста на своето движение, МКС бе предизвикала истински фурор в малката международна общност на "звездобройците".
Носейки се със скорост от 17500 мили в час, станцията генерираше нарастваща вълна на учудване. Десетина ентусиазирани астрономи в Централна Америка, Южна Европа и Близкия изток я засякоха да прелита над тях с изключени външни светлини.
Всички те видяха ярката зелена точка, блещукаща от един от илюминаторите на модула "Звезда". От тях поне половината познаваха добре морзовата азбука. И те всички разчетоха най-известния сигнал на света.
ТУНЕЛЪТ
Майор Пенг У издъхна в 18:56:06 КУВ, приблизително на половин миля навътре в аномалията, заразена от въздушнопреносим вариант на микроорганизма ЩА-3. Ниди Ведала преглъщаше сълзите си на дъното на шахтата. Но същевременно в гърдите ѝ се надигаше гняв.
В спомените си Ведала все още виждаше картината от последните мигове на Пенг – гладкото лице на китайката, покрито с мрежа от фини металически шестоъгълници. Агонизиращият вик на Пенг бе породил вълни от отвращение и мъка в душата на Ведала. Тя се опита да се съсредоточи върху непосредствената обстановка и да успокои забързаното си дишане.
Челникът ѝ осветяваше клаустрофобично тясната шахта. Ведала с изненада установи, че лъчът се поглъща почти напълно от гладкия еднороден материал на аномалията. Погледна Стоун, Одиамбо и момчето Тупа – всичките изглеждаха угрижени.
Неприкритият им страх моментално припомни на Ведала, че тя все още е водач на експедицията – и че мисията им съвсем не е приключила. В много аспекти, помисли си Ведала, тя едва започваше. В гласа ѝ, макар все още уморен, вече се долавяше възвръщащ се авторитет:
– Добре – каза тя. – Да се прегрупираме.
– Пенг? – попита Стоун. – Има ли шанс тя да…