Клайн отдавна бе пренастроила силовите ограничители на моторите на робота. По своя замисъл електрическите мотори могат да прилагат внезапна и съкрушителна сила – което означава, че биха могли да разрушат дори себе си. Тъкмо по тази причина в програмата им е въведено ограничаване на заложения ускорителен код и постоянно проследяване от три независими и припокриващи се сензорни системи. Премахването на тези ограничения, разбира се, е по силите на всеки специалист.
Като неутрализира ускорителния код, Клайн даде възможност на Робонавта да се движи по начини, които можеха да бъдат както конструктивни, така и деструктивни.
РЗА4 се пресегна през облака от натрошени парчета и извади предметното стъкло с металната лента. Сега тя вече бе достигнала трийсет сантиметра дължина и продължаваше да расте. Роботът отнесе лентата в горния край на модула "Горски пожар" – мястото, където той бе скачен с модула "Хармъни" и оттам с цялата Международна космическа станция. Точката, избрана да осъществи напълно измамното внушение, че лабораторията е само товарен модул.
Роботът притисна единия край на лентата към металната стена и я напръска с нова доза ускорител.
След секунди материалът от ЩА-3 сякаш започна да потъва в стената на модула. Повърхността около мястото на слепването заблещука с познатия сиво-зеленикав оттенък. С поглъщането на ускорителя двете вещества започнаха да се комбинират – алуминият на капсулата с микрочастиците на ЩА-3. В последвалата временна верижна реакция металните повлекла се разпространиха в стената. Лентата бързо се сливаше с инфраструктурата на модула.
Другият край на лентата се поклащаше леко в безтегловност и продължаваше да расте, виейки се като водна змия.
Вътре отекна тревожният сигнал на алармата.
На монитора на Клайн се изписа следното предупреждение:
Грижливо поддържаният атмосферен баланс в модула – целящ да осигури инертност и нереактивност – се променяше с тревожна бързина. Предният край на удължаващата се лента бе започнал да поглъща и въздуха. Осигурила си по такъв начин нов приток на храна, лентата възстанови своя растеж, а безкрайно адаптируемите ѝ микрочастици търсеха всякакво подходящо гориво – за да продължат самовъзпроизвеждането си.
Клайн не обърна внимание на сирената и звукът скоро утихна съвсем, тъй като атмосферата в модула бе изчерпана докрай.
Лентата започна да пращи и да се извива като скъсан електрически кабел. Свободният ѝ край докосна корпуса на РЗА4. При допира от него се вдигна облак дим, който мигом бе погълнат от растящия материал. Изглежда, инхибиторът бе попречил на лентата да се слее с тъкачното покривало на робота. Във всеки случай машината не реагира. В корпуса на Софи Клайн нямаше вградени сензори за болка.
Вместо това черните лещи на Робонавта се фокусираха върху една малка точка от вътрешната обшивка на отсрещната стена. Роботът спря за миг, сякаш да си поеме дъх – действие, което всъщност се бе състояло в модула, където се намираше Софи Клайн, – после сви многоставните си крака и се изстреля през цилиндричния модул.
Докато се носеше, машината изтегли назад свитата си в юмрук ръка. При допира със стената тя нанесе удар с цялата сила, която можеше да набере. Сервомоторите в китката на ръката се разбиха при сблъсъка, ала покритите с алуминий и анодизирано злато юмручни стави огънаха дебелата стена. От удара няколко пръста щръкнаха под неестествени ъгли и белезникаво бежовите им вектранови сухожилия се накъсаха, създавайки подобие на човешко увреждане.
Робонавтът изтегли назад повредения ендоскелет на ръката си и нанесе втори удар на същото място.
И отново. При четвъртия удар корпусът на модула "Горски пожар" бе пробит. Малкото останала вътре атмосфера излетя през образувалия се отвор с размер на човешки пестник.
Робонавтът бе конструиран да издържа разхерметизиране до 15 пси в секунда и остана невредим. Само от разкъсаните отвори в ръката излетяха миниатюрни черни точици смазка.
Машината се наведе нетърпеливо напред. През отвора се виждаше синята повърхност на Земята, отразяваща ярката слънчева светлина на хиляди мили долу.