Стоун се усмихна криво.
– Двама свръхобразовани учени? Права си. Кой по-добре от нас?
– Джамейс – обади се Тупа.
Момчето използваше една метална тръба, за да се тласка из помещението, както седеше на стола. Докато "гребеше" към тях, изглеждаше ужасно нелепо. Въпреки това на лицето му бе застинало сериозно изражение; най-сетне спря, изправи се и остави на пода импровизираното весло.
Тупа посочи кулата и ги погледна.
С жестове нарисува вертикална линия във въздуха, след това премести длан нагоре-надолу по въображаемата ѝ дължина, като свиваше и разтваряше пръсти, сякаш се катери по въже.
Стоун го гледаше неразбиращо. После хвърли поглед през рамо към мястото, където лежеше последният дрон, с изтощени акумулатори, и поклати глава.
– Въже? – изпробва Ведала.
Тупа се засмя, посочи отново кулата и повтори жеста.
– Не разбирам. Защо въже? За какво? – попита Стоун.
Тупа поклати глава и заговори бавно на неразбираемия си език, като не спираше да движи ръце, сякаш се катереше.
– Въжето – Ведала повтори жестовете му – е за катерене.
– Катерене. – Сега и Стоун имитира движенията на Тупа. – Докъде, Тупа?
Тупа се ухили и посочи право нагоре. Беше се изправил на пръсти и бе протегнал ръка, за да достигне колкото се може по-високо. След това размърда пръсти над главата си, свали ръце и загледа учените с облещени очи.
Момчето изглеждаше много гордо от себе си.
– Към звездите – каза Ведала и на лицето ѝ грейна изумена усмивка. Тя се обърна към Стоун. – Въже да се изкатериш до звездите. Момчето е право. Кулата е въжена линия. Предназначението ѝ е да се свързва с въжето, което виси от небето. Клайн е построила космически асансьор.
БОЖИЯТ ПРЪСТ
Първоначално съобщенията от аматьори астрономи за огън в небето бяха пренебрегнати от големите новинарски агенции. Бяха игнорирани и кратките бележки в социалните медии. Безславно известният видеозапис, наречен "Божият пръст", бе онова, което в края на краищата прикова вниманието на световната общественост.
Този разтърсващ репортаж с продължителност едва седем минути бе направен от клетъчен телефон, държан от потната длан на сеньора Роза Мария Велосо. Сеньората летеше от Буенос Айрес за Тапатинга, на гости при сестра си и своите племенници. През онази сутрин полет 401 на ТАМ прекосяваше джунглите на Амазония на височина приблизително 10 километра. Изгревът – тъкмо картината, която възнамеряваше да заснеме сеньора Велосо – бе импозантен, озаряващ безкрайното покривало на джунглата в пламъци и сенки.
Но не това бе причината да се прочуят тези снимки.
– Диос мио – произнесоха в един момент няколко гласа на борда.
Точно над дясното крило се виждаше дълга много мили червена линия, която бавно се местеше из горните слоеве на атмосферата. Яркоблестяща като огнен пръстен, дъгата наподобяваше пукнатина в небесния купол. Тя се спускаше надолу подобно на застинал водопад и озаряваше пътя си в небето, продължавайки да расте.
По това време невероятният материал вече бе натрупал десетки тонове маса. С дебелина едва няколко атома и широк колкото лист хартия, той бе достигнал невъобразимата дължина от над двайсет мили. Видим само като светла резка, би могъл да бъде оприличен на мираж, който трепти, но без да се движи.
Гледка, която мнозина пътници от борда на полет 401 щяха да опишат като "библейска".
И въпреки това лентата бе дело на простосмъртна жена.
Изграденото от ЩА-3 въже блещукаше и продължаваше да се възпроизвежда с неправдоподобно темпо. Когато преглеждаха снимките на "Божия пръст", специалистите от Националната лаборатория в Оук Бридж бяха единодушни, че щамът "Андромеда" се храни, като поглъща азотни и кислородни молекули от атмосферата.
Сеизмични данни, събирани от бразилските радарни инсталации по границата с Перу, потвърждаваха, че лентата генерира постоянно свръхзвуково бумтене по дължината на целия двайсеткилометров сегмент – раздираща гръмотевица, която можеше да се долови почти навсякъде из южното полукълбо.
Върхът на лентата се спускаше от една сияеща точка, видима от Земята с помощта на телескоп. Това беше Международната космическа станция, разположена отвъд геосинхронна орбита, точно над екватора, и поддържаща масата на лентата с центробежната сила на своята петстотинтонна маса. Клайн отдавна бе включила двигателите на товарния модул "Прогрес", както и тези на слънчево-реактивните устройства, изтласквайки МКС през класическата Хоманова траектория до тази специална позиция.