На височина 22236 мили орбиталната скорост на летящия обект и неговият период достигат онова желано място, което почти напълно съвпада със земното въртене. Центърът на масата на въжето бе локализиран в този фокус и оттук то растеше едновременно нагоре и надолу. Това осигуряваше стабилна орбита, задържаща МКС директно над един вече известен феномен върху повърхността на планетата – аномалията.
Планът на Клайн бе достигнал своята величествена кулминация.
Лентата се рееше над Амазония и тежестта ѝ вече бе достатъчна да превалира над ефекта на менящите се ветрове. Благодарение на едно невероятно постижение на координацията върхът ѝ бе достигнал строго определена точка от джунглата – черната кула, издигаща се на миля в небето от кръглото кафяво езеро.
Филмът с "Божият пръст" не улови точния момент на съприкосновението. На него се виждаше само как тънката като паяжина лента се носи над джунглата към черната кула. Изработени от един и същи материал, те сякаш проявяваха магнитно привличане една към друга. Лентата бе извън кадър, когато докосна кулата и избухна в кратковременен изблик на енергия, украсен във всички цветове на дъгата.
После двете се сляха в едно.
На краткия филм се забелязваха само отраженията на този изблик, прорязващи небето като светкавици. Дългата дъга на лентата избледня до сребриста светеща линия, която почти разрязваше небосвода. А после сияещата лента просто угасна, оставяйки само бледорозово утринно небе.
Със забавянето на растежа си материалът бе започнал да изстива и да потъмнява почти до черно. Една невероятна пъпна връв, протягаща се от Международната космическа станция към мястото, където бе хвърлила котва на Земята.
Материалът, изработен от ЩА-3, запазваше своята цялост дори под титаничната сила на собственото си тегло и опъването от петстотинтонната контратежест.
На финалните кадри от филма сеньора Велосо вече е изгубила лентата от полезрението си, но камерата остава насочена към крилото, над което за последен път е видяна. На заден план се чуват приглушени разговори, смес от португалски и испански.
Преведени на английски, последните думи, произнесени във видеото, не са далече от истината. "Боже мой – казва сеньора Велосо. – Небето се продъни. Това е краят на света".
ИЗРАВНЯВАНЕ
Пет дена след началото на извънредната операция екипът в авиобазата "Питърсън" започваше да проявява признаци на изтощение. Доскоро безупречно чистото помещение сега бе изпълнено със захвърлени картонени чаши, купища изследователски материали и стотици ръкописни бележки. Операторите на смяна на пулта "Орбита 1", които застъпваха от 11 вечерта до седем сутринта, имаха огромни сенки под очите, които дори обещанията за извънредно заплащане не бяха в състояние да прогонят.
На командния пулт генерал Стърн трябваше да се справя с ужасната мисъл, че един от собствените му хора на борда на Международната космическа станция на практика е вдигнал бунт. Към това се добавяше и тревожното напомняне за изчезналата наземна група. Стърн почти не се съмняваше, че с кариерата му е приключено.
Беше се провалил напълно.
След като наземният екип не излезе на уговорената връзка беше изпратена резервна група, ала тя все още се намираше в покрайнините на карантинната зона и се движеше със скоростта на охлюв. Междувременно чужди правителства започваха да проявяват интерес заради разпространяващите се слухове, че нещо се случва в Амазония. В някои страни по света се подготвяха специални изследователски групи от учени и командоси, а в близките летища пристигаха цели тълпи журналисти – засега от Централна Америка. Губернаторът на британските владения в Бермуда дори бе пратил специалисти по лингвистика.
Стърн въздъхна; почти физически усещаше спотаените погледи, които му хвърляха подчинените му.
Засега поне новината за изгасването на МКС бе обяснена с тренировъчни упражнения. Постоянно кръжащите над джунглата американски изтребители не позволяваха в района да се появят нежелани летателни съдове, включително самолети на Бразилските авиолинии. А що се отнася до нещастните пътници на ТАМ 402, за момента те бяха задържани на едно военно летище в Западна Боливия. Стърн предполагаше, че ще успеят да ги държат там най-много до края на деня, но не повече.
Това, което не бяха успели да предотвратят, бе разпространението на кадрите с "Божия пръст" в мрежата.
Оставаше им само да прибягнат до услугите на отдела за борба с разпространението на информация. Доскоро известни като "психооператори", ветераните от ВВС вече не се занимаваха да разпръскват бюлетини от транспортни самолети. Вместо това специални многопрофилни групи формулираха объркващи съобщения на различни езици, като използваха мощни компютърни програми, за да създадат "фалшифицирани" варианти на оригиналния видеоматериал, и публикуваха в социалните мрежи конспиративни теории за истинските намерения и съмнителното минало на нещастната сеньора Велосо.