— Госпожо Фишър! Аз съм Тайдър Марчанд. Току — що разговаряхме по телефона.
Скай мина със залитане покрай тях и влезе в кабинета, където се свлече тежко върху фотьойла, затвори очи и си затананика.
Погледнах бабаита, сетне отново жената.
— Може ли да поговорим в кабинета ви?
Мъжът продължи да стои като истукан, отпуснал ръчища до хълбоците си.
— Приключи с обиколката, Ранди — нареди жената, без дори да го поглежда.
— Сигурна ли сте, че не ви трябвам? Онова приятелче ми се видя доста едричко.
— Няма да създава неприятности — обещах аз. — Кротичък е.
— Върви — повтори пак жената и Ранди ни остави сами. Влязох заедно с Айона Фишър в кабинета й.
— Значи вие сте господин Марчанд — каза тя доста троснато.
— Да — потвърдих аз. — Извинявайте, но когато се почерпи, брат ми Реймънд забравя добрите обноски.
Скай отпусна безжизнено ръце, устата му се отвори и той притихна — не ти трябва възглавница.
Кабинетът изглеждаше доста уютно. Върху писалището имаше ваза с цветя, прозорците бяха с пердета на точки. Отидох на прозореца към задната част на парка п го огледах. Пътят описваше широка дъга, в средата имаше голяма триетажна сграда. Първият етаж беше без прозорци, вторият — само с малки кръгли отвори, наподобяващи амбразури и отстоящи на метьр — метър и половина един от друг. Затова пък третият етаж беше като в хотел: балкончета с плъзгащи се остъклени врати и от трите страни, които виждах. Загледах как външният асансьор в единия край се изкачва нагоре.
Някъде от долните етажи се разнесе сподавен нечовешки вик. Чух рязкото изплющяване на кожен каиш и викът се превърна в тихо стенанне. После настана тишина.
— Тук ми се вижда доста хубаво — отбелязах аз и отново се извърнах към главна сестра Фишър.
Тя седна зад писалището и кръстоса ръце върху него. — Откога пие? — попита ме.
— От двайсетина години.
— Не, имам предвид този път — поясни жената.
— Чакайте да помисля, от рождения ден на мама… значи от шестнайсет дни. — Смених темата. — Лечебното ви заведение наистина е прекрасно — казах й аз. — Тези стаи с куличките на горните етажи, дали някоя е свободна? Искам Реймънд да се чувства като у дома си.
— Апартаментите с куличките са запазени за специални гости.
— А, така ли? Как човек да попадне сред специалните гости?
— Това го определя управителният съвет — поясни Фишър. — Седнете, господин Марчанд. Трябва да уточня някои неща, преди да обмисляме дали изобщо да приемем брат ви.
— Благодаря ви.
Точно Фишър да продължи нататък, когато телефонът във външния кабинет иззвъня.
— Извинявайте, секретарката си тръгна преди час — рече жената, после отиде в другото помещение и затвори вратата.
Изправих се и погледнах през прозореца към предната част на санаториума. Нямаше коли. Дотук добре.
Жената се върна след около две минути. От угрижено лицето й беше станало гневно.
— Знаете ли какво? — рече ми. Вдигнах вежди.
— В Санта Мария няма никакви Марчандови. — Нито фирма за недвижими имоти. Никой там не ви е чувал. Каква игра разигравате, кои сте?
— Добре си вършите работата — похвалих я аз. Извадих си портфейла и й показах полицейската значка. — Казвам се Банън, отдел „Убийства“ към Полицейското управление в Лос Анджелис — представих се аз. — Реймънд всъщност е детектив Агаси, мой колега.
Скай отвори очи, седна като хората, отпусна ръце върху коленете си и се подсмихна.
— Какво искате? Заявих й без заобикалки:
— Кога за последно сте се чували с Лайла?
Жената ме погледна така, сякаш я плиснах със студена вода. Въпросът я вцепени и тя се втренчи в мен.
— Нека се изразя по друг начин — рекох аз. — След процеса срещу Райкър дъщеря ви — тук при вас ли се укри?
Госпожа Фишър си възвърна самообладанието. — Махнете се оттук, докато… — поколеба се тя.
— Докато какво? Докато оня садист Ранди не се е върнал ли?
Беше пребледняла като платно.
— Не съм виждала Лайла от двайсет години, нито съм я чувала — пророни жената. — Напусна ме, когато се омъжих за Оли Фишър. Мразеше го. Вижте какво, тук в болницата не знаят за Лайла. Когато се случи всичко това, никой от сегашния персонал не е работил тук. А сега, ако обичайте, си тръгвайте.
Гневът започна да отстъпва място на страха, лицето на жената се изопна.
— Бъдете откровена с мен — приканих я аз. — След процеса срещу Арни Райкър чували ли сте се с Лайла?
Госпожа Фишър запали с трепереща ръка цигара.