Току до входа за спешни случаи имаше кабинет, нахълтах вътре и стоварих цялото бойно снаряжение върху писалището.
— Майко мила, да не очаквате нападение на японците — възкликна притеснен пазачът.
— Казвам се Банън. Свържете ме по телефона с капитана — пет пари не давам къде е — и му предайте, че при хранилището за лед „Фъргюсън“ четирима от гангстерите на Гилфойл са ми устроили засада. Колегата ми е ранен и сме тук, в болницата. Трябва ми помощ.
Човекът излетя от стаята, а аз влязох в операционната и застанах до вратата. Разрязваха панталона на Скай, който вдигна врява до възбог.
— Ама това ми е най-хубавият костюм, толкова ли не можете да ми свалите панталоните?
— Целите са наквасени с кръв, драги ми господине — поясни лекарят. — И бездруго не можете да ги почистите. Как се казвате?
— Агаси… викайте ми Скай, по-лесно е.
— Дадено, Скай. Аз съм доктор Бътлър, а това са помощниците ми — медицинска сестра Джина Соломон и дежурният интернист доктор Ноулс.
— Приятно ми е — изрече с усилие Скай. — Раната тежка ли е?
— Куршумът не е излязъл, значи е заседнал някъде вътре — рече лекарят на сестрата, после на Скай: — Почти съм сигурен, че не е засегнал бъбрека и черния дроб. Веднъж да го извадим, и ще ви мине като на кутре.
Приближих се крачка — две и лекарят ме забеляза. Погледна ме над маската и попита: — А вие сте?…
— Банън. Той ми е колега. Лекарят отново се зае за работа.
— Мога ли да попитам какво се е случило?
— Простреляха го.
Мъжът ме изгледа изпод вежди.
— Мисля, че с трийсет и осми калибър. Беше голяма патаклама, търсехме прикритие.
— Да очакваме ли още пострадали?
— Не — отговорих аз. — Останалите четирима останаха в хранилището за лед „Фъргюсън“, чакат катафалката.
— Пак добре — въздъхна с облекчение доктор Бътлър. — Само за тая вечер съм прегледал два счупени крака и някакъв дърт пияница, решил да изгьлта наведнъж цяла бутилка джин. Поизморих се.
— Измо… — запелтечи Скай.
— А сега, Скай, ни пожелай „лека нощ“ — подкани Бътлър, — всеки момент ще заспиш.
— Ама аз… — каза колегата завалено. Излязох от операционната.
След няколко минути на паркинга със скърцащи гуми спря пакардът на Кълан. Бях бесен, но гледах да не давам воля на гнева си. Ръсти слезе и отвори вратата на шефа си. След Кълан се появи и тип, когото виждах за пръв път. Беше мургав, висок към метър и деветдесет, с дълга черна коса, прихваната на конска опашка. В кобура върху колана му имаше пищов голям калибър, полицейската значка бе закачена върху извезания му елек. Никой освен мъж с такъв ръст няма да посмее да се облече с възрозов елек на ярки гущерчета, избродирани по него.
— Това е Ред Канарата — представи го Кълан. — Още не си го срещал.
Мъжагата кимна и докато се здрависваше с мен, насмалко да ми строши ръката.
— Твоят човек тежко ли е ранен? — поинтересува се шерифът.
— Уцелили са го в хълбока. Докторът твърди, че нямало страшно. Дали да не влезем да поговорим вътре?
— Разбира се. Ред, вие с Ръсти си отваряйте очите на четири, докато дойдат Макс и Лени.
Мъжагата кимна.
Влязохме с Кълан в кабинета. Шерифът погледна камарата оръжие върху писалището. Тъкмо да подметне нещо, когато го прекъснах.
— През цялото време ме разиграваш като маймуна — подхванах, разтреперан от гняв.
Той не каза нищо, само ме изгледа със сините си очи.
— Колегата лежи вътре с куршум в тялото, Гилфойл прати четирима от главорезите си да ни пречукат, а аз нямам и понятие защо. Днес вечерта убихме четирима души, а аз не знам защо!
— Не съм те разигравал.
— Друг път не си! Помниш ли първия ден, когато ме заведе горе на билото над урвата? Показах ти снимка на Върна Хикс, а ти отсече, че не я познаваш. Знаеше, че това е Лайла Париш.
— На оная размазана вестникарска снимка не бих познал и родната си майка.
— Разговарях с майката на Лайла. Твърди, че не я е виждала и чувала от двайсет години, и аз започвам да и вярвам.
— Е, и…
— Кой й е плащал и защо?
— Ти ще ми кажеш, каубой, ти разследваш случая.
— Мен ако питаш, ти прикриваш убиец. Или в най-добрия случай прикриваш човека, който го е наел.
— Дай да се разберем веднъж завинаги, не съм виждал Лайла Париш от мига, когато тя даде показания пред съда. Нямам представа дали тя и въпросната Виленски са едно и също лице. Не знам и защо са я убили. Не знам също така защо Гилфойл е пратил мутрите си да ви очистят.