Захванах да вадя от джоба си личните карти, да ги отварям и да ги мятам върху писалището пред Кълан.
— Погледни само. Двама от тези типове са заместник — шерифи. Гилфойл е пратил ченгета, за да ни убият.
— А вие какво търсехте там?
— Търсехме Айона Фишър — отвърнах аз. — Това име да ти говори нещо?
— Мамка му — изруга шерифът и поклати бавно глава. — Значи не е чувала и виждала Лайла от цели двайсет години. — Кълан започна да разглежда картите, които бях хвърлил върху бюрото. — Единият заместник — шериф е Пиер Фоле, едър рус мъж, а другият е един млад албинос. А този? — Той вдигна една от личните карти. — Издирван за убийство, което е извършил в Сейнт Луис, снимката му се мъдри по всички полицейски участъци в страната. Другия не го познавам, но съм готов да се обзаложа на едногодишна заплата, че има досие, по-дълго и от калифорнийското крайбрежие. — Вдигна картечницата и я приплъзна върху рамото си. — Не биваше да ходите там — рече ми.
— Хиляди благодарности — отвърнах аз. — Малко късно ме предупреждаваш, но все пак съм ти признателен. Колегата ми лежи ранен, колата е потрошена, избих четирима души, между които и две ченгета. Това би трябвало да е достатъчно, за да привлече вниманието на главния прокурор, който да разгони пасмината на Гилфойл. А Мориарити сигурно ще ме прати на работа в градец, на който още не са му измислили и име.
— Голяма каша забърка, дума да няма! Понеже се правиш на голям смелчаг. — Кълан остави картечницата и ме погледна под вежди. — Сега трябва да те спасяваме.
— Да ме спасявате от какво?
— Виж какво, Гилфойл може и да е тъп като галош, но е мафиот и мисли като такъв. С това, че си взел личните карти, си му осигурил желязно алиби.
В началото не схванах за какво ми говори.
— Алиби ли?
— Гилфойл изпраща подире ви две от ченгетата си и двама гангстери. Смяташ, че е случайно ли? Ако всичко мине по вода, бутат автомобила ви в Тихия океан, вас ви закарват насред залива и ви хвърлят на акулите. Ако застреляте някое ченге, Гилфойл стоварва вината върху гангстерите. Ако ли пък очистите тях, пешкира ще операт ченгетата. Сега вече Гилфойл знае, че и четиримата са мъртви. Може би още не знае, че Скай е ранен. Не го е очаквал и вероятно ще тръгне да твърди, че ченгетата и лошите са се изпозастреляли помежду си, а вас изобщо няма да споменава.
— Нима си въобразява, че ще му се размине току — така и ние ще оставим тая работа?
— Кои „ние“? — попита нехайно Кълан. — Мен не ме забърквай, каубой. Криви са ти сметките, ако смяташ, че ще хукна да обявявам в Мендоса Втора световна война само защото ти си получил пристъп на глупост.
— Според мен просто не ти стиска да си разчистиш сметките с Гилфойл — троснах се аз. — Ей го къде е, на някакви си трийсетина километра, превърнал е Мендоса в свърталище на цялата измет по света, стреля по ченге, а ти седиш със скръстени ръце и наблюдаваш, все едно не е станало нищо.
Кълан затвори с ритник вратата на кабинета.
— Чакай да ти обясня как стоят нещата — изръмжа той. — Слушай ме добре. Според мен Гилфойл е помислил, че сте отишли да душите в свободното си време с надеждата да спипате някой гангстер, укрил се там. Не току — така наричат града „Дупка в стената“.
— И затова е решил да ни очисти?
— Така действа той. Усвоил го е от своя учител — Арни Райкър, по прякор Рибаря. Навремето имах информатор, викахме му Кльощавия. Именно той ми каза, че в хотела на Райкър са отседнали четирима главорези, дошли от другаде. Тъкмо те бяха убити в имение „Приказна гледка“. След броени дни Кльощавия изчезна сякаш вдън земя. Подир месец вълните изхвърлиха на север оттук, при Салинго, онова, което беше останало от него след пира на акулите. В черепа му имаше дупка от куршум. Разпознахме човека по зъбите. Ето как Райкър си разчистваше сметките с доносниците, с комарджиите, които се опитваха да го мамят, с хората, които по един или друг начин го застрашаваха, с всеки, който не му беше симпатичен.
— И е Уилма Томпсън ли?
— Тя е една от многото. Посочих служебните карти върху писалището.
— Щом Гилфойл е такъв негодник, сега му е времето да му духнеш под опашката. Имаш колкото щеш доказателства.
— Дрън — дрън, доказателства! Сега нямам право дори да го глобя за неправилно паркиране: Защо според теб се кандидатирам за губернатор? Ако щастието ми се усмихне, Брет Мерил ще стане главен прокурор и заедно с него ще прочистим Мендоса и още пет — шест такива града, превзети от гангстерите. Ще подпалим краката на законодателите и ще попритиснем ония негодници с ролсройсите, които си въобразяват, че управляват щата от Сакраменто. Междувременно нямам намерение да си хвърлям политическото бъдеще на боклука само защото си получил пристъп на глупост. Дай да поговорим за твоето бъдеще.