— Моето бъдеще ли? Колегата лежи с куршум в тялото, ще възбудят разследване и…
— Няма да има никакво разследване, каубой. Иска, не иска, Гилфойл ще се възползва от златната възможност, която ще му дам. Не го ли стори, ще му се наложи да обяснява на главния прокурор в Сакраменто защо двама от ония пикльовци, неговите ченгета, са се сдушили с двама издирвани престъпници и са устроили засада на полицаи от Лос Анджелис с цел да ги убият. Как мислиш, дали му стиска да дава такива обяснения?
— Не ми е до Гилфойл. Предстои ми да се разправям с шефа. Тази вечер убихме четирима души.
— Аз ще се разправям с шефа ти.
— Няма да се хване толкова лесно.
— След като му обясня, ще се хване.
— А, без тия! Само това оставаше — да го лъжа в очите.
— Чуй ме, ще ти кажа какво ще те сполетя, ако решиш да се правиш на много откровен. Първо, ще се намесят от прокуратурата. Ще възбудят разследване, все пак вие с Агаси сте убили две ченгета н техните приятелчета, при това на сто и петдесет километра от своя район, освен това сте провеждали разпити без съответната заповед. Ще те пратят в прнудителен неплатен отпуск, ще се намеси и главният прокурор, а ти и бездруго се славиш като луда глава. Нужно ли е да продължавам нататък? Ще загазиш не на шега, каубой. Не знаех какво да отговоря.
— Гилфойл си е глупак, но не чак такъв, че да не знае как да се измъкне сух. Вие двамата с Агаси сте отскочили да вечеряте в Мендоса. Най-неочаквано двата автомобила са излезли от мъглата и вие сте се озовали насред кръстосания огън. Ченгетата на Гилфойл са преследвали главорезите на Гилфойл. Колегата ти е бил ранен и ти си отпратил към болницата. Дай сега да видим автомобилчето — рече Броуди.
Взе от пазача фенер, заобиколихме сградата и огледахме шевролета. Беше издран от лявата страна, отгоре на купето имаше драскотина от куршум, предният ляв калник беше станал на хармоника, един от фаровете беше натрошен, предното стъкло беше пукнато, огледалото за обратно виждане беше отишло, нямаше и задно стъкло.
— Изключено е да се прибереш с това — беше единственото, което каза шерифът.
Върнахме се в кабинета в спешното отделение, той грабна телефона и набра някакъв номер.
— Джигс — рече, — я звънни вкъщи на Уилбър и му кажи, че тук при мен има един шевролет кабриолет модел четирийсет и първа, трябват му предно и задно стъкло и огледало за обратно виждане. Левият фар не свети. Предай му — не искам и да чувам, че и той бил човек и трябвало да почива. Колата ми трябва утре в седем сутринта. Почне ли да роптае, кажи му, че зле му се пише, ще го сложа двойна смяна. — Кълан се извърна към мен и протегна длан. — Ключовете! — Метнах му ги, той ги даде на пазача. — Обясни на Уилбър, че автомобилът е при болницата. Ключовете са у Бъргън. Сутринта ще мине да я вземе един човек на име Банън, от Полицейското управление в Лос Анджелис е. Ще пренощува в хотел „Вълните“.
— Запазил съм стая при Чарли Лефтън — намесих се аз.
— Ще се погрижа за това. Нима си въобразяваш, че там ще доживееш до сутринта? Нищо чудно да навлечеш и на Чарли някоя беля. — Кълан драсна клечка кибрит в токата на колана си и запали поредната цигара. — Ще ти взема стая във „Вълните“, Не се притеснявай, това не е подкуп, ще трампя нощувката срещу картечницата.
Отидохме в хотела, Кълан поговори минута — две с адмнинстраторката и се върна при мен с ключ в ръката. — Стаята е хубава, с изглед към океана — поясни той. — Я се обади на дежурния в управлението, да не вземат да помислят, че сте дезертирали от полицията. Утре в седем колата ще е отпред.
— Защо, Броуди, си даваш толкова труд заради мен? — полюбопитствах аз.
— Започваш да ми се издигаш в очите. Освен това ми се ще да заловиш човека, убил оная жена. Мразя убийствата не по-малко от теб.
— А не ти ли е интересно кой и защо и е плащал? — Не съм убеден, че двете неща са свързани.
— Ами ако ти кажа, че един от преводите е направен от Еди Удс?
Кълан се изненада най-чистосърдечно.
— Това пък откъде го разбра?
— От касиерката, която е превела парите. Шерифът се втренчи в чашата с питието и не каза нищо.
Докато води хората си към обкръжените германци, Мерил притичва покрай стрелковото гнездо на Кълан и прикляка до него.
— Хванахме ги като мишки в капан — отбелязва той и чак тогава забелязва крака на Кълан. — Майко мила! — извиква.
— Не позволявай, майоре, да ми отрежат крака, чу ли? — проронва Кълан толкова тихо, че Мерил едвам го разбира.