— Нима си въобразявате, че ще заблудите някого? — попита Райкър.
Въпросът ме озадачи.
— Да заблудя за какво?
— За Париш, ето за какво — подметна той. — Вие, сержант Банън, разигравате театро. Грубо казано, пикаете срещу вятъра. — Той отново се надвеси напред. — Вие сте точно толкова близо до Върна Хикс, колкото аз — до кралския дворец в Лондон.
— А вие близо ли сте?
— Защо според вас сте тук? Тая заран, още щом видях първата страница на вестника, разбрах какво става — че сте се хванали като удавник за сламка в някаква съшита с бели конци измишльотина. — Той направи леко движение с ръка, сякаш лови въображаема прашинка във въздуха. — Точно така, хващате се като удавник за сламка. — Райкър прихна.
— Откога разследвате случая? От пет-шест дни ли? Може би от седмица? И пак сте в задънена улица, нали?
Лазеше ми по нервите, но не исках да му го показвам.
— Защо просто не изплюете камъчето?
— Може би и Лайла получава всеки месец по пет стотачки — точно като Върна. Може би си е направила малка пластична операция на лицето. Бълха го е ухапала Кълан, че ще плати, нали е пръв приятел с паралиите.
— Смятате, че всеки, който напусне Сан Пиетро, може да разчита, че някой ще му покрива сметките до гроб?
— Но на Върна вече не и плащат, нали, сержанте?
— Защо им е да я убиват? — възкликнах аз. Райкър поклати глава и пак се засмя гръмогласно.
— Вашето приятелче смята да се кандидатира за губернатор, няма начин да не сте чули. Ако се вярва на мълвата, ще го оповести тази седмица. Може би точно заради това Върна вече не е сред нас.
— Недейте да увъртате, Райкър. С какво според вас Върна е застрашавала Кълан?
— Как с какво, само да поискаше, и веднага щеше да го свали от голямото му удобно седло.
— Как? Нима е имала нещо изобличаващо го? Райкър се надвеси, доколкото му позволяваха белезниците, и прошепна:
— А уж се славите като много умен и досетлив, Банън — поклати той глава. — Оная вечер Лайла Париш наистина е видяла мъж, облечен с червеното ми яке, наистина е стреляно с моя пистолет, Уилма Томпсън наистина е била хвърлена в моята кола. Но аз не съм я убивал.
Не казах нищо. Седях там като последния глупак и чаках да чуя най-важното, от което направо онемях.
— Толкова ли не схващате, сержанте? Никой не я е убивал. Уилма Томпсън всъщност е Върна Хикс.
31.
Разбрах веднага щом видях снимката на първа страница — изсъска тихо Райкър и черните му очи проблеснаха. — На нея тя е с двайсетина килограма по-пълна, оставила е косата си естествен цвят и си е скъсила с пластична операция носа, но аз познавам Уилма по-добре от всеки друг. Знам, че навремето се изрусяваше, понеже си въобразяваше, че така приличала на кинозвезда. Знам, че си счупи глезена край Монтерей, защото онзи ден бях с нея. Занесох я на гръб до първия медицински пункт. И сега следва най-важното. Знам, че оная госпожа в моргата, жената, която сте намерили във ваната, има зъбна протеза. — Той прокара пръст по три от зъбите си. — Ето на тези три, долу вдясно.
Загриза ме тревога. Не бях изчел докрай заключението от аутопсията, бях изхвърчал от кабинета на Кокалите веднага щом той ми съобщи, че става въпрос за убийство. Беше изключено Райкър да е научил тази малка подробност от вестника. В статията заключението от аутопсията се споменаваше само в онази част, където се казваше, че жената е била убита.
— Всеки е могъл да прочете съдебномедицинското заключение и да ви го преразкаже по телефона — подметнах аз.
— Видях вестника едва тази сутрин. Той се получава в града чак в четири сутринта. Пък и в него не пише нищо друго, освен че в дробовете на убитата е имало вода и че заради радиото смъртта и е приличала на нещастен случай.
— Днес сутринта ви се е обаждал вашият адвокат. Той спокойно е могъл да звънне в лабораторията, да получи екземпляр от заключението, да се свърже с вас по телефона и да ви го прочете.
— Отново сте на грешен път — аз се обадих на адвоката си, а не той на мен, и то след като прочетох „Таймс“. Той се свърза с мен точно както и вие, при това веднага.
Замислих се над онова, което чух. Ужасен, си дадох сметка, че в думите му има логика. Някой е платил Уилма да си направи пластична операция на носа, за да не я познаят. Известно време тя се е спотайвала. После някой й е уредил да започне работа при данъчните. Някой с яки връзки. Някой като Кълан.
— Минавало ми е през ума, че не е мъртва — продължи Райкър. — Открай време съм убеден, че по нареждане на Кълан Еди Удс е инсценирал всичко. Но какво можех да сторя? Тикнаха ме с доживотна присъда зад решетките. После тази сутрин видях снимката, прочетох материала и разбрах, че това не е Лайла. Че Върна Хикс всъщност е Уилма. Мисля, че онази малка пачавра е поискала от Кълан да вдигне мизата, понеже се е кандидатирал за губернатор. Сигурно е щяла да го изнудва за още пари, ако доживееше той да стане губернатор. Но този път Удс наистина я е довършил.