— Това са само догадки — прекъснах го аз горчиво. — Нима си въобразявате, че ще убедите всички как през последните двайсет години Уилма Томпсън е била жива? Не разполагате с никакви доказателства.
Устните му се изкривиха в злобна усмивка.
— Поредното ченге, което не си гледа работата — изръмжа той. — Просто не искате да узнаете какво всъщност се е случило. Имате ли представа какво е да живееш в клетка? Най-лошото е, че нямаш право на избор. Всеки Божи ден ставаш по едно и също време, къпеш се по едно и също време, три пъти ти дават да ядеш един и същи буламач, лягаш си пак по едно и също време. Дните си приличат като две капки вода. И знаеш, че така ще бъде до последния ден. А най-страшното е да знаеш, че си невинен. Е, сега вече няма да допусна това да продължава. И няма да го допусна именно защото мога да докажа, че са ме натопили. Зъболекарят, направил зъбната протеза на Уилма, още живее в Сан Пиетро. Казва се Уейн Тайлър. Готов съм да се обзаложа, че и досега пази картоните и снимките, които й е направил на зъбите. Щом сте толкова добро ченге, идете и проверете. А съдебният лекар ще потвърди, че казвам истината. — Усмивката му стана още по-злобна. — И знаете ли кое ме радва най-много? — Райкър отметна глава, прихна и плесна с ръце. — Това, че вие, един от най-прочутите детективи в Лос Анджелис, вие, дето се сдушихте с Кълан, именно вие ще направите така, че да излаза от затвора, ще докажете, че онзи копелдак ме е натопил, и ще сложите кръст на домогванията му да става губернатор. Кой друг освен Кълан е плащал на Уилма по петстотин долара на месец, само и само да изчезне?
За да не направя някоя глупост, стиснах пръсти в юмрук и забих нокти в дланта си.
— Знаете ли, Райкър? — казах, докато ставах от стола. — Направо ми призлява при мисълта, че мръсник като вас може да прекара и ден извън затвора.
— Я по-добре се залавяйте за работа — тросна се той. — Адвокатът ми вече действа по случая. Може да свика пресконференция и да съобщи на репортерите коя всъщност е била Върна Виленски и най-вече че вие сте знаели истината, а не сте си мръднали и пръста.
Взех пепелника, но оставих цигарите на масата.
— Пуша друга марка — обясних и почуках на вратата.
Чух как Райкър се смее зад гърба ми.
— Хиляди благодарности, сержанте, Ако наистина сте чак такъв детектив, за какъвто се пишете, ще бъда на свобода и ще дам под съд всички наред още преди да съм изпушил пакета.
32.
След като си тръгнах от „Уеско“, спрях при първия телефонен автомат, който ми се изпречи пред очите, и звъннах на телефонистката в пощата на Сан Пиетро. Поисках й номера на доктор Тайлър, тя ме осведоми, че зъболекарят не работел в събота и неделя.
— Тогава ми дайте домашния му телефон — настоях аз, Мълчание.
— Спешно ли е? — попита надуто жената.
— О, да — отвърнах аз.
— Кой го търси? Поколебах се, после рекох:
— Уилма Томпсъв. В момента не може да говори по телефона.
— Защо? Да не и се е случило нещо? — поинтересува се телефонистката.
— Дали и се е случило нещо? Да, определено.
— Ще проверя дали доктор Тайлър си е у дома. Какъв ви е телефонът?
— Не може ли да изчакам? — казах аз. — Обаждам се от уличен автомат.
— Ами… добре.
След дълго мълчание най-после чух мъжки глас.
— Кой е? — попита той.
Звучеше по-младо, отколкото бях очаквал. И беше много ядосан.
— Доктор Тайлър ли е на телефона?
— Да.
— Извинявайте, че ви безпокоя, но телефонистката дълго отказваше да ме свърже с вас, явно ви пази. Казвам се Банън, господине, и съм от Полицейското управление в Лос Анджелис.
— Какви са тия небивалици за Уилма Томпсън?
— Вие сте били неин зъболекар, нали? Поредното дълго мълчание.
— Защо питате?
— Прощавайте за нахалството, но от гласа ви оставам с впечатлението, че сте твърде млад. Вероятно търся баща ви.
— Баща ми вече няма кабинет тук.
— Той сигурно ще ми окаже съдействие, в момента разследвам един случай — обясних аз. — Трябва спешно да говоря с него. Бихте ли ми дали телефона му?
— Откъде да съм сигурен, че наистина сте от полицията? — възкликна мъжът.
— Вижте какво, докторе, дайте да не усложняваме нещата. Помолете, ако обичате, баща си, да се обади в отдел „Убийства“ в Полицейското управление в Лос Анджелис. — Казах му телефона. — Предайте му да остави номера си на дежурния, аз ще се свържа с него при първа възможност. Казвам се Банън — повторих и изрекох името буква по буква. Затворих още преди онзи да е влязъл в поредния спор с мен, и вложих още половин долар, за да се свържа с управлението. Днес дежурен беше Пийт Грейг.