— Пийт, обажда се Зийк Банън.
— Слушам, сержанте.
Обясних му, че очаквам обаждане от доктор Тайлър, и му казах да потвърди, че наистина съм детектив към полицията, после да му вземе адреса и телефона.
— Дадено — отвърна дежурният. — Какъв материал само излезе тая сутрин за вас, сержанте, моите поздравления.
— Благодаря — казах му. — До четирийсет и пет минути вече ще бъда в обхвата на радиостанцията. Ще се свържа с теб.
— Слушам, сержанте.
Затворих и се отправих по сто и първа магистрала към града. В два следобед вече прекосявах планината пред Санта Кларита и се свързах с Крейг.
— Извадихме ли късмет? — попитах го.
— Да, сержанте. Доктор Тайлър остави телефон и адрес. Живее в Санта Моника, на Седма улица, веднага след парк „Линкълн“ откъм западната страна.
Той ми даде номера на зъболекаря.
— Добре си се справил — похвалих го аз. — Отивам при него.
— Лейтенант Мориарити ви търси под дърво и камък, сержанте.
— Сега там ли е?
— Не, сержанте. Веднага щом се върне, ще му предам да се свърже с вас по радиостанцията.
— Благодаря. Сто и четири.
Мориарити сигурно вече ме бе обявил за общодържавно издирване. Докато ме открие, исках да събера възможно най-много доказателства. Предчувствах, че лошо ми се пише и че шефът начаса ще ме прати на „електрическия“ стол.
Отправих право към къщата на доктор Тайлър — реших, че ще му бъде по-трудно да ме отпрати, ако използвам чара и полицейската си карта, отколкото ако проведа с него телефонен разговор. След още половин час вече търсех номера на къщата. Тя беше скромна, на два етажа, с покрив, покрит с коралови на цвят керемиди, и с безукорна морава отпред. Съботният вестник още си лежеше на стъпалата пред входната врата. Вдигнах го и натиснах звънеца. Отвори ми красива жена към шейсетте.
— Здравейте — поздравих бодро, след което й подадох вестника и и показах заедно с полицейската карта и най-лъчезарната си усмивка. — Казвам се Банън, от Полицейското управление в Лос Анджелис. Доктор Тайлър тук ли е?
— Значи вие сте загадъчният сержант Банън — усмихна се и жената.
— Загадъчен ли?
— Обади се синът ни — поясни тя, след което се дръпна, за да вляза. — Понякога драматизира нещата, въпреки че, да ви призная, и аз се учудих, когато чух името на Уилма Томпсън. Казвам се Мери Тайлър. Бях медицинска сестра при доктора, когато Уилма му беше пациентка.
— Лекувал ли и е зъбите?
— О, да — потвърди жената и ме поведе през къщата. — Онзи ужасен Арнолд Райкър има наглостта да я доведе лично в кабинета. Разправяше, че била паднала и си била ударила челюстта във вратата на колата. Уилма се плашеше много от него, но накрая изплю камъчето и призна, че я е бил.
— Райкър ли плати за лечението?
Жената кимна и ме изведе през задния вход в градината, засадена изцяло с рози. Озовах се в море от какви ли не багри и ухания, които, разнасяни от лекия ветрец, ми подействаха опияняващо. Тайлър беше застанал на четири крака пред розов храст, в едната ръка държеше лепенки, в другата — ножче, а между зъбите си беше стиснал лилава роза. С ножчето направи разрез в стеблото на храста.
— Докторе! — повика го жена му.
— Да — отвърна той разсеяно, без да вдига очи.
— Тук е онзи детектив — сержант Банън.
— Кажи му да дойде при мен — каза мъжът, без да вади розата от устата си.
— Благодарих на госпожа Тайлър и тръгнах между розите към зъболекаря.
— Ще подържите ли това? — попита той и все така без да ме погледне, ми връчи лепенките. Видях как подравнява долния край на стеблото, докато то заприлича на върха на отвертка. — Правя кръстоска — поясни Тайлър. — Опитвам се да ашладисам това стръкче към основния храст с надеждата да получа нов сорт.
Подаде ми ножа, взе лепенките в старателно прихвана стеблото, после доволен, се изправи, смъкна ръкавиците и за пръв път ме погледна. Подаде ми ръка.
— Приятно ми е, сержант Банън. Благодаря за помощта.
— За мен беше удоволствие, докторе.
Тайлър беше ведър мъж, прехвърлил шейсетте, с кестенява коса, започнала едва-едва да се прошарва. Беше облечен в торбести памучни панталони и избеляла хавайска риза.
— Та какво ви интересува за Уилма Томпсън? — попита той.
— Доколкото разбрах, в началото на двайсетте сте и лекували зъбите.
— Така е — кимна той.
— А зъбна протеза правили ли сте и? — Да.