— Страхотен си — рече ми. — Но си тъжен. — Прокара пръст надолу по бузата ми. — Съжалявам, че всичко това ти се струпа на главата и колегата ти е пострадал. Дано не се сърдиш, но му пратих цветя.
— Жена му ще му откъсне главата — отбелязах аз, при което и двамата прихнахме.
После отворих шампанското и напълних двете красиви високи чаши. Чукнахме се.
— Никога няма да подпитвам за работата ти — рече Мили.
— Но винаги съм готова да те изслушам, ако искаш да поговорим за нея.
— Добре съм — уверих я аз. — Сигурен съм, че Скай вече омайва медицинските сестри и се прави на герой.
— Защо не!
— Научих едно-друго за убийството на Върна. Още не знам докъде ще доведе всичко това, но се боя, че Кълан и приятелите му ще си изпатят.
— Този човек ти е симпатичен — рече Мили, но не като въпрос.
— Ирландски чар — усмихнах се аз. — Според мен не си поплюва и се справя чудесно със закона. И аз понякога се увличам, но мисля, че този път Кълан е прекрачил всякакви граници. Не съм му казал какво съм научил, но май е редно да го направя.
— Ами направи го, де!
— Няма да е лесно.
— Трудностите спирали ли са те някога?
— Всъщност не. Снощи, когато двамата със Скай загазихме, Кълан заряза всичко. Тръгна си от празненство за набиране на средства за предизборната кампания. И измисли лъжа — но не заради себе си, той няма нищо общо. Измисли я, за да не си изпатим ние със Скай.
— Дотук предпази ли ви?
— Да. Но предпазва и един мафиот, който прати четирима главорези — да ни очистят. Казва се Гилфойл. Изпечен негодник.
— Защо Кълан се е заел да те защитава?
— Мисля, че вижда у мен нещо от себе си. Не знам, дано е прозвучало смислено.
— Повече от смислено. Вероятно вижда у теб онова, което откривам и аз. Едно от качествата, които ме привличат, е твоята импулсивност. И това, че си честен и почтен. Никога не съм срещала човек като теб, Зий.
— Честен и почтен ли? А това, че този път наистина се увлякох? Съвсем го ударих през просото, озовах се на място, където нямам какво да търся, отидох, въпреки че ме предупредиха да не го правя, оказа се, че съм бил толкова път, за да се озова в задънена улица, а сега се съгласих да излъжа, макар че така потулвам много тежки последици.
— Разследването още не е приключило — напомни Мил.
— Вярно е — съгласих се аз. — Но не знам дали е за добро или за лошо.
— Струваше ли си да ходиш там?
Реших да и дам някаква представа какво е да има гадже ченге.
— И да, и не — отвърнах.
— В смисъл?
— Стигнах на места, където нямах намерение да ходя. А сега всичко се обръща с главата надолу. Вече знам, Мил, коя е била Върна, преди да се появи в Лос Анджелис. Върна е била Уилма Томпсън.
Очите й се разшириха като чинийки за сладко.
— Жената, която е била убита преди доста години? — ахна Мил.
— Очевидно не е била убита — отвърнах.
— А защо са я убили сега?
— Това е въпросът. Кой и защо я е убил. Още не съм получил пълната картина, липсват съществени подробности. Все си мисля, че съм пропуснал нещо. Случвало ли ти се е да се опитваш да се сетиш как се казва някой — името ти е на езика, а не можеш и не можеш да си го спомниш? Мил се засмя.
— Много често.
— За същото ти говоря. Изплъзва ми се нещо, което съм видял, което съм прочел или чул.
— Ами забрави го — посъветва ме младата жена. — Дай да хапнем.
Шампанското беше отлежало. Никога досега не бях ял ягоди с шампанско, кубчета сърцевина от пъпеш или пастет, внесен чак от Франция. Мил бе наслагала из къщата десетина свещи, които направо ме опияняваха с уханието си.
Докато се хранехме, иззвъня телефонът. Не вдигнах.
Събрахме остатъците и ги отнесохме в кухнята, като дадохме малко и на Роузи. Телефонът отново иззвъня. Върнах се в хола и сложих на грамофона няколко плочи на Томи Дорси. Бавни и нежни, в изпълнение на Синатра, Джо Стафорд и „Пайд Пайпърс“. Първото парче се казваше „Дай да избягаме от всичко“. Танцувахме. Роузи се беше свила на кравай върху една от възглавниците на канапето.
Мили се дръпна една — две крачки и се зае да развързва вратовръзката ми. Правеше го бавно, все едно махаше копринена панделка от подарък. Пусна вратовръзката и тя полетя към пода.
— Познавам те само от пет дни — пророни тихо, докато разкопчаваше ризата ми. — Не съм познавала мъж, който да се люби като теб. После убиваш четирима души. — Още едно копче. И още едно. — Знаеш наизуст стихове. А сега ще унищожиш човек, от когото се възхищаваш.
— Нямам друг избор.
— Знам, Зийк.
Мили разтвори ризата, после приплъзна длани по кръста ми и нагоре по гърба.