— Здрасти, мой човек. Беше в стихията си.
Това не остана незабелязано за Канън, дребен, спретнат с черна коса, разделена на път по средата, и тънък мустак. Беше на петдесет и две години. Махна ми и аз се надвесих над парапета.
— Не му се хващай на номерата — посъветва ме Канън. — Каквото и да се случи днес, всички го знаем що за стока е.
— Ако тоя негодник ме нарече още веднъж „мой човек“ — заканих се аз, — ще го изхвърля през прозореца.
Пак си седнах на мястото.
Сидни Шайлър си падаше конте. Беше преметнал рядката си руса коса върху темето в напразен опит да поприкрие все по-голямата плешивина. Носеше пенсне, беше облечен в жълт ленен костюм на големи червени квадрати и в жилетка с ланец, поклащащ се между джобчетата над увисналото му шкембе. Говореше тихо и мазно, с усмивка, която трябваше да мине за блага. Но от онова, което знаех за него, излизаше, че е много честен като адвокат и не оставя току — така клиентите си. Беше изпълнил заканата си. Рано сутринта в понеделник, още докато Кокалите и Тайлър работеха по случая, бе свикал пресконференция и беше оповестил, че разполага с неопровержими доказателства, че Арнолд Райкър не е убил Уилма Томпсън. Бе настоял губернаторът веднага да свика съдебно заседание, на което да докаже, че Райкър не е извършил престъплението и трябва да бъде оправдан и незабавно пуснат от затвора. Губернаторът наистина насрочи такова заседание, а един от щатските съдии се разпореди доказателствата по случая да не бъдат разгласявани. Така всички страни бяха доволни.
Пенингтън — иска ли питане — начаса ми се нахвърли, задето не съм му казал.
Шайлър и Райкър отидоха при масата от другата страна на пътеката. Крадок махна белезниците на Райкър и го натисна твърдо по рамото да седне. После мина зад парапета и се разположи точно зад Райкър с револвера върху коленете си, прикрит с бомбето. Крадок ми беше симпатичен — гледаше си добре работата.
Точно в десет часа се появиха и представителите на губернатора. Влязоха в индийска нишка в залата. Сега в тях бяха и хлябът, и ножът. Пръв дойде Темпълтън, красавец, висок към метър и деветдесет, със стоманеносива коса, костюм за триста долара, шит по поръчка, челюст, по-квадратна и от тази на Дик Трейси, и морал на улична котка. Жените се прехласваха по него. Вече трети мандат беше главен прокурор — можеше да се кандидатира до Второ пришествие и пак щяха да го избират. След него влезе Майк Бъчьр, слаб мъж със съсухрена кожа и очички с натежали клепачи, отговаряше в щатската управа за всички места за лишаване от свобода, навремето бе шеф на полицията в Сан Франциско, а преди това — надзирател в „Сан Куентин“. Беше преживял две разследвания за жестокостта и нечовешките условия в щатските затвори. Последен се появи съдията от Върховния съд на щата Томас Леви, дребосък с месести ръце, бърнести устни и лице, нашарено със старчески петна. Навремето се славеше като един от съдиите, които издават най-много смъртни присъди в Калифорния, сега, макар че преди две години би трябвало да е излязъл в пенсия, беше член на Върховния съд.
Тримата седнаха с лице към залата на масата най-отпред, по средата се разположи Темпълтън.
— Господа — подхвана той, след като чукна с чукчето, за да въдвори ред, — на това заседание трябва да установим дали наскоро починалата жена, известна като Върна Хикс-Виленски, и покойната Уилма Томпсън са едно и също лице. Няма да се занимаваме с фактите около процеса срещу господин Райкър. Ако има престъпления, извършени срещу господин Райкър, и нарушения на закона, с тях по съответния ред ще се занимава разширен състав на съдебните заседатели. Знаем, че господин Райкър е осъден за предумишленото убийство на госпожица Уилма Томпсън. Миналото на господин Райкър преди неговото задържане не ни занимава. Не ни занимават и фактите около самия процес. Не ни интересува и как е починала госпожа Виленски. Ще насочим вниманието си единствено към жалбата, внесена от адвоката Шайлър, а именно, че „през последните двайсет години господин Райкър е бил държан несправедливо в щатски затвор за убийството на Уилма Томпсън, че госпожица Томпсън не е била убита през 1922 година, а се е преименувала на Върна Хикс, през 1924 година е дошла в Лос Анджелис, омъжила се е за Франк Виленски и е живяла тук до смъртта си, настъпила преди десет дни, че вие, господин Шайлър, ще представите доказателства, от които по безспорен начин се вижда, че госпожа Виленски всъщност е била госпожица Томпсън, поради което господин Райкър трябва да бъде освободен незабавно от щатския затвор «Уеско», а съдебната присъда от 1922 година следва да бъде отменена.“ Това ли сте написали в жалбата си, господин Шайлър?