— Да, уважаеми господине — потвърди адвокатът.
— Възнамерявате ли да пледирате в полза на господин Райкър? — попита Темпълтън.
— Да, уважаеми господине.
— Бъдете кратък, говорете по същество, в противен случай ще ви отнема думата. Ясен ли бях?
— Да, уважаеми господине.
— Другата страна представена ли е? — попита Темпълтън. Канън се изправи.
— Аз, уважаеми господине, се казвам Артър Канън и съм градски прокурор. Присъствам тук, за да защитавам интересите на града, понеже със случая е свързан един от нашите детективи. Ала повечето от събитията всъщност са се разиграли извън нашата юрисдикция.
— В такъв случай възразявате ли заседанието да се проведе?
— Не, уважаеми господине, не възразявам.
— Добре. Да започваме, господин Шайлър — рече доста троснато Темпълтън.
Адвокатът се изправи, свали си очилата и тръгна бавно напред — назад пред тримата, като почукваше с рамката по дланта си.
— Готови сме да призовем свидетели и да представим сведения, които ще докажат извън всякакво съмнение, че моят клиент Арнолд Райкър е бил осъден и е лежал цели деветнайсет години в затвора за убийството на госпожица Уилма Томпсън, убийство, каквото според нас изобщо не е имало. На този етап не възнамеряваме да се занимаваме със случилото се през 1922 година. Клиентът ми очевидно е бил несправедливо обвинен, но само главният прокурор и губернаторът имат право да възбудят разследване. Нашата цел днес е да свалим петното от доброто име на моя клиент и да осигурим незабавното му освобождаване от затвора. Ако установите, че доказателствата подкрепят това заключение, ще внеса молба с настояване губернаторът да се разпореди за незабавното и безусловно освобождаване на господин Райкър от щатския затвор „Уеско“, където понастоящем той излежава присъдата. Ако оттук нататък господин Райкър прекара и единединствен ден зад решетките, това ще бъде грубо погазване на закона. Благодаря ви.
— Колко свидетели смятате да призовете, господин Шайлър? — попита съдията Леви.
— Трима, ваша чест. Може би четирима.
— Други въпроси? — попита Темпълтън и погледна Бъчър, който поклати глава.
— Добре тогава. Можете да започвате, господин Шайлър. Шайлър беше обигран адвокат. Първо сложи пред тримата статив. Планът му беше прост. В началото той призова като свидетел доктор Тайлър и след като зъболекарят се закле да казва истината, го представи като уважаван стоматолог и хирург. Тайлър пък описа най-подробно операцията, която през 1921 година е направил на Уилма Томпсън, и приложеното лечение. Върху статива бяха сложени зъболекарският картон и увеличените снимки и диаграми, на които личаха раните. Докато Тайлър разказваше, Шайлър сочеше с показалка снимките и диаграмите. Зъболекарят беше направил две снимки на Томпсън, една голяма в анфас и втора — отдясно, на която се виждаха натъртванията и синините по челюстта.
— А сега, доктор Тайлър — продължи адвокатът, — ни кажете направихте ли оглед на трупа на жената, представяла се като Върна Хикс-Виленски?
— Да, направих.
— Заедно с кого го направихте, с доктор Джером Уийтс ли, главен съдебен лекар на окръга?
— Да, с него.
— И разпознахте ли жената?
— Беше трудно. Госпожа Виленски беше подпухнала, все пак е престояла във водата във ваната цяло денонощие, докато я намерят. Освен това си е правила пластична операция на носа. Косата й беше с естествения си цвят. Навремето, когато познавах жената, тя се изрусяваше. Освен това е напълняла с петнайсетина — двайсет килограма. Но заключението ми е, че госпожа Виленски и госпожица Томпсън са едно и също лице.
— От огледа ли го установихте? — попита Бъчър.
— И да, и не. Запознах се с диаграмите и заключението, изготвени от доктор Уийтс, и сравнихме моите с неговите изводи, Те съвпадаха, ако не броим известното хлътване на венеца, което е нещо обичайно за такъв дълъг период от време. Сравнихме и снимките на Томпсън и на Виленски, както и диаграмата на госпожа Виленски, на която се вижда как нооът й се е променил след пластичната операция. Въпреки че не съм виждал Томпсън от близо двайсет години и тя си е направила пластична операция на носа, смятам, че Томпсън и Виленски са една и съща жена.
— Благодаря ви, докторе — рече Шайлър. — Съдебният състав има ли въпроси?
— Любопитно ми е едно — обади се съдията Леви. — При огледа на госпожа Виленски познахте ли, че именно вие сте й правили зъбната протеза?
— Не — отговори Тайлър. — Никой зъболекар не прави протезите така, та да личи по нещо, че те са именно негово дело. Това е рутинна процедура, господин съдия. Въпреки това заявявам най-отговорно, че зъбната протеза у двете жени е една и съща, ако не отчитаме известното износване на материала.