Тримата членове на съдебния състав се извиниха и се оттеглиха в задната стаичка.
— И сега какво? — попитах аз Канън.
— Ще вземат решение, ще се свържат с губернатора и ще му докладват какво препоръчват. Ако той се съгласи с мнението им, ще се върнат и ще огласят решението. Ако ли не, ще се наложи Райкър да съди щата и делото му да бъде гледано повторно.
Излязох да изпуша една цигара. Първият човек, когото видях, бе последният, когото исках да виждам, Джим Ленингтън. Той дойде при мен в коридора.
— Хиляди благодарности, мой човек! И това ми било приятел — възкликна той. — Забрави ли какво обеща — че пръв ще научавам всичко по случая?
— Кажи как можех да попреча на Шайлър да съобщи, че ще има съдебно заседание. Пък и съдията издаде заповед доказателствата да не се разгласяват.
— Адвокатът заяви пред всички, че двамата с него сте били в един отбор.
— Да бе, как ли не!
— Все пак трябваше да ме предупредиш. Току — виж Шайлър склонил да даде интервю само на мен.
— Знаеш, Джими, че той не действа така. Съобщава, каквото има да съобщава, едновременно на всички. Не иска да има засегнати, дори сред жълтите издания.
— И как според теб ще се развият оттук нататък нещата?
— Райкър не случи на съдебен състав: Темпълтън, Лени и Бъчър.
— Вярно си е, може и да не го огрее. А какви са доказателствата? А за Шайлър знам, че не си е опекъл работата, не тръгва с рогата напред. Да не би да сте се добрали до нещо?
— Да го вземат мътните, аз не спя с Шайлър. Именно аз се занимавам с доказателствата.
— И си му ги казал?
— Точно неговият клиент ме насочи къде да търся.
— Райкър ли? Я не се занасяй! Нима си повярвал на Райкър! Стига, бе! От години повтаря като навит все едни и същи дивотии.
— Не са дивотии, Джими. Неприятно ми е да ти го съобщя, но мен ако питаш, ще пуснат Райкър на свобода.
— До какво се е добрал Шайлър?
Поколебах се. Но съдебният състав щеше да се върне всеки момент, и бездруго след малко щяха да научат всички.
— До зъболекарски картони — казах аз.
— До зъболекарски картони ли?
— Да. Веднага след заседанието ще ти кажа моята версия на случилото се — само на теб. Сигурен съм, че Шайлър ще предостави на всички журналисти копия от доказателствата.
Мориарити надзърна иззад вратата на заседателната зала.
— Връщат се, Зийк. Отидох при шефа.
Тримата мъдреци влязоха с гръм И трясък в залата и си седнаха на местата. Темпълтън чукна с чукчето.
— Господа, единодушното мнение на членовете на съдебния състав е, че господин Райкър е бил осъден несправедливо. Губернаторът подкрепи нашето решение и подписа изрична заповед, с която оправдава господин Райкър и отменя присъдата, наложена му от съдебните заседатели. Господин Райкър, вие сте освободен от затвора.
„Бум!“, удари чукчето.
И Райкър излезе от залата свободен човек.
35.
Продължих да седя на първия ред и да го гледам как върви напето към коридора, където тутакси беше наобиколен от репортери, фотографи и радиожурналисти — те го засипаха един през друг с въпроси под светкавиците на фотоапаратите, насочени към лицето му. Шайлър стоеше с хитра усмивчица зад него, кръстосал ръце, наблюдаваше суматохата и от време на време отговаряше на някой въпрос. Кокалите също се включи в лудницата и се запретна да обяснява как и защо съдът е стигнал до такова решение. Тримата с политическите назначения, предизвикали въпросната лудница, се изнизаха, ни лук яли, ни лук мирисали, през страничната врата.
Реших да ги последвам. Нямах какво да съобщавам на печата. Кокалите, Райкър и Шайлър щяха да кажат достатъчно. Освен това още не бях приключил с разследването на убийството и не исках да го обсъждам с репортерите. За по-малко от час деветнайсетте години, които Райкър беше прекарал зад решетките, бяха приключили най-неочаквано и присъдата на съдебните заседатели, гледали навремето делото, бе отменена заради показанията на един зъболекар, един съдебен лекар и едно ченге. Онова, което беше започнало като най-обикновено разследване на смърт, настъпила вследствие на нещастен случай, се бе превърнало в сензационно убийство, изтъкано от лъжи, от мъст и стари вражди, а също от тънки политически сметки, правени къде ли не, като се почне от коридорите на щатската законодателна власт и се стигне до резиденцията на губернатора. И цялата тази шумотевица само защото жертвата имаше прекалено много пари в спестовната си книжка, но не и минало, а също така, защото убиецът си нямаше и понятие от електрически ток.