И така, в главата ми се въртяха какви ли не мисли — не на последно място за Броуди Кълан. Колкото и да не ми се искаше, този човек ми беше станал симпатичен, и все пак около него витаеше духът на покварата. Може би това беше негов стил — да се прави на вода ненапита. Да отрича, че е свързан по някакъв начин с убийството на Уилма Томпсън — Хикс-Виленеки, да гледа през пръсти на това, че Еди Удс е убил Фонтонио. Сега повече от всякога всички пътища водеха към Кълан, Сан Пиетро и събитията, станали преди толкова време в Еврика, за да достигнат кулминацията си в смъртта на Уилма. В целия сценарий имаше едно главно действащо лице, и аз отидох в болницата, за да обсъдя положението със своя колега.
Когато влязох в стаята, Скай подремваше.
— Приемаш ли посетители? — попитах го аз.
— Здрасти, колега. Какво става?
— Пуснаха Райкър.
— Не съм изненадан.
— Но пак нещо не ми дава мира — споделих аз с него. — Само дето не знам какво.
— За Райкър ли?
— Може би. Шайлър го изкара цял Айнщайн. Четял човекът по четири вестника на ден, помнел всичко до последния ред. Учел съкилийниците на четмо и писмо. Истинска света вода ненапита.
— Само не увесвай нос, чули. Направи каквото се искаше от теб. Кълан там ли беше?
Поклатих глава.
— Сигурен съм, че в Сакраменто вече умуват как да му подлеят вода. Знаят, че могат да водят за носа Остърфелт или Белини, ако някой от тях стане губернатор. Държат ги и двамата натясно: а са гькнали, а отиват на кино. Но ако спечели Кълан, ония проклетници ще има да патят — в чудо ще се видят. Той ще разкара всички началници на отдели, хора, заемали тези постове едва ли не откакто свят светува, ще им развали политическите игри, направо ще им разкатае фамилията. Животът, Скай, не е котка, винаги пада по гръб, Кълан губи изборите, Райкър излиза на свобода.
— А ние с теб трябва да намерим убиеца — добави Скай. — Сигурно това те човърка. Ако има някой, който наистина да печели от смъртта на жената, то това е Кълан.
— Сетих се за Еди Удс. Логично е да я е очистил той, нали е знаел за Уилма Томпсън. Знаел е коя всъщност е Виленски. Веднъж дори й е превел парите.
— Лично аз не бих насочвал всички стрели срещу Удс.
— Във всеки случай надали ще изпълзиш от леглото, за да ми помогнеш. Скай, това са само догадки. Не мога да го задържа единствено защото ме мъчат предположения.
— Внимавай много.
— Ще държим връзка.
Отскочих до Олимпийската кула, но кабинетът на Удс беше затворен по-здраво и от юмрука на скъперник. Звъннах на дежурния и го помолих да ми намери телефона и адреса на частния детектив — нямаше ги в телефонния указател. Удс живееше сред хълмовете на Холивуд, на няколко пресечки от булевард „Сънсет“. Хубавата му едноетажна къща от тухла и червено дърво се намираше навътре в двора, зад дърветата и храстите. Свърнах с колата по алеята пред къщата, която продължаваше към двуетажния долепен гараж.
Съседката — беше по басмена рокля — поливаше с допотопна лейка лехата прежаднели лилии и карамфили.
— Сигурно са на яхтата — поясни тя, след като слязох от колата. — Не съм ги виждала от завчера.
— Благодаря — рекох й. — Само ще надзърна.
Това не допадна особено на жената и тя загледа как чукам на предната врата и надничам през прозореца на хола. Хвърлих едно око и през прозорчето на гаража. Два автомобила.
Побиха ме тръпки.
Заобиколих зад къщата, рамката с мрежата пред вратата на верандата беше отворена.
После видях дупката.
Хубавичка, добре очертана кръгла дупка, каквито оставят пищовите трийсет и втори калибър, върху стъклото на задната врата.
Кръгчето беше обточено с кехлибарени нишки. С цвят на спечена кръв.
Погледнах през прозореца. До помещението, което приличаше на хол, се стигаше по коридор. Вляво се падаше кухнята, свързана с гаража. Вдясно имаше нещо като ателие, пред което се бяха проснали два крака в карирани панталони.
После през дупката от куршум се просмука въасладката миризма на смърт.