Сърцето ми биеше лудешки — аха да се пръсне, докато вадех шперца и отключвах. Смрадта само дето не ме повали. Притиснах носната кърпа до устата и носа си и влязох на пръсти в къщата.
Еди Удс лежеше по хълбок, бе отметнал едната си ръка, а другата бе затисната от тялото му. Притворените му очи бяха втренчени в стената. Лицето му беше с цвят на засъхнала гипсова мазилка. Светлосинята му риза беше напоена със засъхнала кръв, но двете дупки от куршуми върху гърдите още личаха. Беше издъхнал върху персийския килим.
В дъното на стаята жена му лежеше ничком на пода, опряла буза в другия край на килима. Беше дребничка, към метър и петдесет и пет, с тъмна коса. Навремето сигурно е била хубава. Беше протегнала едната си ръка към телефонния апарат върху масичката до стената. Кафявите й очи бяха широко отворени и в тях бе застинал ужас. Устата й зееше като за писък.
Два куршума в гърба.
— Дявол да го вземе — изругах нечуто, после дадох воля на гнева си: — ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!
Изчаках Кокалите да направи първоначалния оглед. Удс и жена му бяха издъхнали преди около трийсет и шест — четирийсет и осем часа от куршуми трийсет и втори калибър. И четирите бяха смъртоносни. Убиецът бе изрязал квадратче в прозореца и го беше отворил.
— Според мен Удс и жена му са минали през гаража и са влезли откъм кухнята — подхвана съдебният лекар. — Убиецът ги е причаквал в коридора. Първо е гръмнал Удс, после и жена му, която се е опитала да се обади по телефона.
— Влязъл е вътре и е дебнел, както у Върна Виленски.
— Да, много търпелив убиец. Ще вземем отпечатъци, пратил съм момчетата да огледат квартала. Сещаш ли се нещо?
— Това, за което се сещам, лежи на пода — отвърнах аз.
Кокалите и двама кадърни следователи от отдел „Убийства“, които днес се бяха случили на смяна, извършиха огледа и си тръгнах. Бях като вцепенен, мозъкът ми не работеше. Бях се отдалечил на една пресечка от къщата, когато радиостанцията върху светлинното табло изпищя. Грабнах я. Беше Скай.
— Издирвам те под дърво и камък — обясни той възбудено.
— Еди Удс и жена му са мъртви — прекъснах го аз и набързо му разказах какво съм заварил.
— Пасва — възкликна все така възбуден колегата.
— В смисъл?
— Нали ми възложи да мисля? — отвърна Скай. — То какво друго да правя тук, освен да се излежавам, да си ям кашичките и да мисля.
— Е, и?
— Нали спомена, че Райкър четял по четири вестника на ден и помнел всичко до последния ред.
— Да.
— Как тогава е пропуснал първия път снимката на Върна… оная от април?
Трябваха ми само няколко секунди, за да включа накъде бие.
— Давай нататък.
— Щом е прочел за нея през април, защо си е траел, докато не я е видял отново миналата събота?
— Скай, ти си ни гений.
Спомних си и какво е казал шефът на надзирателите Крадок за хората, ходили на свиждане на Райкър.
— Сред последните, които са го посещавали, е и един бивш съкилийник на Райкър, делили близо половин година една килия — поясних аз.
— Как се казва?
— Чакай да се сетя… Точно така, Далмъс. Хенри Далмъс. Излежавал е петгодишна присъда за непредумишлено убийство. След четвъртата са го пуснали.
— Под гаранция ли?
— Да. Преди половин година.
— Не забравяй, че имаме и пръстов отпечатък. Ако тоя Далмъс е съден в съдебен окръг Лос Анджелис, сто на сто разполагаме в архива с негови отпечатъци.
— Отивам да проверя — казах аз.
Проверката ми отне петнайсетина минути. В досието на Далмъс открих снимка на нисък набит мъж с бърнести устни и коса, подстригана на канадска ливада. Криминалистът в отдел „Отпечатъци“ пъхна отпечатъка, който бяхме открили у Виленски, от едната страна на дактилоскопа, от другата сложи един от отпечатъците в досието на Далмъс. След шест проби ме погледна и се ухили.
— Искаш ли да погледнеш? Красота!
Надзърнах. Отпечатъците съвпадаха. Нямаше никакво съмнение.
Нашият убиец се казваше Далмъс.
Свързах се със Скай да му съобщя новината, с молба да си държи езика зад зъбите, докато тя не се появи и по вестниците. Дължах поне това на Джими Перото.
Поръчах във фотографския отдел да направят десетина копия от снимката на Далмъс и тракнах набързо описанието му. После звъннах на Мориарити и му изложих всичко от игла до конец. Никога дотогава не го бях чувал да се киска от удоволствие. Наближаваше четири следобед.
— Далмъс ни трябва жив — казах аз. — Само той може да завърже тенекията за задника на Райкър. Райкър му е платил да очисти Уилма и Еди Удс. За да си отмъсти, че са го натопили. Освен това ще избухне скандал, който Кълан не е в състояние да предотврати и който ще съсипе надеждите му да стане губернатор.