— Дай да звъннем на журналистите, да пуснат новината в късните издания и по радиото — възкликна шефът. — Искаш ли на теб да се падне тази чест?
— Задължен съм на Джими Перото — отвърнах. — Искам да я кажа първо на него, за да изпревари конкуренцията. Веднъж да я пусне, и ще гръмне по всички вестници и станции.
— Какво ще им съобщим?
— Че сме обявили Далмъс за общодържавно издирване. Пръстовият отпечатък, който сме открили у Върна Виленски, е доказателство, че точно той е извършителят. Че издирваме и Райкър, за да го разпитаме. Засега нека не намесваме Мендоса, макар че, мен ако питаш, Райкър се е запътил натам.
— Добре, разкажи всичко това на Пенингтън. Страхотна новина, а, Зий! По обед Райкър излиза на свобода, а четири часа по-късно вече е издирван като съучастник в убийството на същото лице, което не е убил първия път, и на още двама.
Веднага щом шефът затвори, позвъних в редакцията на „Таймс“. Пенингтън тъкмо излизаше, когато го хванах.
— Искаш ли да ти съобщя нещо ново по случая с Райкър? — попитах го аз.
— Трудно ще засенчи онова, което вече зная — отвърна той.
— Това го знае всеки. Сега ще ти дам нещо направо за първа страница, точно под главата.
— Целият съм слух.
— Какво ще кажеш за заглавие от рода на: „Хенри Далмъс, бивш съкилийник на Райкър, издирван за убийството на Уилма Томпсън. Предстои Райкър да бъде разпитан“. И в карето отстрани: „Далмъс е заподозрян и за убийството на частния детектив Бди Удс и на жена му“.
Пенингтън само дето не изскочи от телефонната слушалка.
— Идвам веднага с всички подробности и със снимката на Далмъс — обещах аз. — Ще хванеш ли крайния срок? Искам целият град да види снимката.
— Ще помоля да задържат първия тираж. Можем да наберем наново първата страница с твоя материал непосредствено под главата.
— Тръгвам — обещах аз.
Преди да потегля към Пенингтън, звъннах на Милисънт и й обясних накратко какво става.
— Предстоя ми тежка вечер — допълних.
— Няма да си лягам. Ще те чакам.
36.
„Таймс“ излезе с петнайсет минути закъснение. След половин час новината гърмеше по всички радиостанции. До седем вечерта мало и голямо знаеше, че издирваме Райкър и Далмъс. Мориарити се разпореди всички пътища и летището да се държат под наблюдение.
А аз гонех моя си дневен ред. Свързах се с Кълан още преди новината да се е разчула, и му я съобщих. Долових в гласа му и облекчение, и притеснение. После му казах за Бди Удс и жена му. Настъпи дълго мълчание.
— Обясних ти… Еди никога не би посегнал на жена — рече задавен Кълан. — Ти ли ги намери?
— Да. — Сетне промълвих: — Моите съболезнования, Броуди.
— Ти спиш ли някога, каубой?
— Не аз, а Скай се досети за какво става въпрос. Но и аз имам няколко въпроса, останали без отговор.
— Например?
— Кой е плащал на Уилма Томпсън, за да се укрива през всичките тези години?
— Това вече е без значение. Откри извършителя на убийството, което разследваше, нали така? Сигурен съм, че сега, след като всички знаят, че сме скалъпили обвинението срещу Райкър, главният прокурор няма да ми прости и ще ме погне.
— Всички ще те погнат. В един кюп са.
— Карай поред — посъветва ме шерифът. — Първо трябва да хванеш Далмъс и Райкър.
— Отцепили сме цялата околия. Пътищата и летището са под наблюдение. Разпространили сме из града снимката на Далмъс. Но веднага щом новината гръмне, Райкър ще се укрие в миша дупка, ако вече не го е направил.
Кълан помълча и рече:
— Действай!
— Обзалагам се, че в момента Далмъс е в санаториума „Шулър“, натам ще се отправи и Райкър.
— После ще си поръча хидроплан, който утре сутринта ще го прехвърли в Мексико, тогава върви, че го търси — допълни Кълан.
— Преди да разгласим новината, предупредихме бреговата охрана — обясних аз. — Мен ако питаш, няма да рискува да напусне Лос Анджелис освен с яхта, която да се отправи на север.
— Значи смяташ, че е тръгнал към Мендоса? — попита с равен глас шерифът.
— Сега там ще бъде в най-голяма безопасност. Ще взема да си издействам съдебна заповед за обиск на „Шулър“. Ти ще помагаш ли?
— Побързай.
— Тръгвам веднага щом оформя документите.
— Аз ще имам грижата — отсече Кълан. — Я не се мотай, вдигай си задника и идвай.
— За колко време ще стигне Райкър дотам с яхта?
— За три-четири часа. Имам приятели от едно време в бреговата охрана. Ще се опитам да уредя да отцепят Мендоса.
— Далмъс ни трябва жив, Броуди, за да потвърди, че именно Райкър му е наредил да убие Върна Виленски.
— Знам.