— Тръгвам — казах аз.
37.
„Красавица“ се полюшва край кея на Санта Моника. Капитанът, представителен мъжага със силен слънчев загар и прошарена коса, облечен в син блеизер, тениска и бели панталони, седи при руля и слуша радиото.
На яхтата има още трима души. Първият — слаб, в син костюм и с бомбе, килнато на една страна, прилича на пор: малки очички, дълъг нос, тънки устни. Казва се Ърл и със сигурност не е облечен като за пътуване с яхта. Седи на шезлонг и е спокоен като задрямала котка. Вторият е риж, облечен като летовник от Охайо. Червен торбест панталон, крещяща хавайска риза на яркозелени палмички, пусната над панталона. Не го свърта на едно място, току снове напред-назад по палубата, щрака припряно с пръсти и си тананика нещо.
Третият е набит мъж с коса, подстригана на канадска ливада. Лицето му е валчесто, с изпъкнали очи, които все се озъртат. Мъжът непрекъснато прокарва език по устните си. Носи безвкусна вратовръзка и бяла риза, разкопчана на яката и мокра от пот. Преметнал е върху ръка сако със спортна кройка. Държи бомбе, което постоянно върти.
— Няма ли да мирясаш Най-после! — сопва се той на червенокосия.
— Какво толкова ти правя? — тросва се на свой ред Лио. — Дано не ти се случва да ме виждаш разлютен. Дано не му се случва, нали, Ърл?
— Не знам — свива той рамене. Държи цигара, но не я пали.
— Лазиш ми по нервите.
— Изобщо не ти лазя по нервите, Хенри — киска се рижият и продължава да си тананика „Чао, чао, дрозде“.
Капитанът поглежда Хенри и приканва:
— Я слез долу, Далмъс, Разкарай ми се от очите.
— Страдам от морска болест. А долу е страшна жега.
— А тук биеш на очи. През пет минути пускат по радиото описанието ти.
— Знаменитост си ни, Хенри — хили се Лио. Набитият се обръща и тръгва бавно към каютата, бършейки потта, избила по челото му.
— Ето, идва — оповестява с дрезгав глас капитанът при вида на черната лимузина, която се приближава до кея и спира.
Мъжът на задната седалка слиза още преди водачът да е заобиколил автомобила и да е отворил вратата. Качва се изпъчен, с напета стъпка по мостика.
— Дай да вдигаме гълъбите — разпорежда се с остър като бръснач глас на капитана.
— Слушам — кима той и козирува с показалец. Мъжът се обръща към Лио.
— Какво толкова се радваш? — пита го. Лио е стъписан. Свива рамене.
— Сам знаеш — отвръща и се усмихва от немай-къде.
— Не, не знам. Сядай и се успокой.
— Дадено — сяда Лио.
Яхтата излиза от залива и се отправя в открито море.
Изпъченият мъж се качва при капитана на командния мостик.
— Как я караш, Джак? — пита той и се ръкува с капитана.
— Не мога да се оплача. Отдавна не сме ви виждали.
— Да, доста отдавна. Знаеш какво да правиш, нали?
— Да, знам, както в доброто старо време.
— Възникнаха усложнения.
— Знам. Чух по радиото.
— Всички в тоя проклет град слушат радио. Побързай, нямаме време за губене, трябва да се разкараме оттук.
— Готово. Но трябва са внимаваме, господин Райкър, да не ни спипа бреговата охрана.
— Подочух, че и нея са вдигнали на крак.
Райкър слиза долу. Хенри Далмьс е седнал на койката. Скача като ужилен, когато Райкър влиза в каютата.
— Здравей, Арни.
— Не ме арносвай, чу ли!
— Божичко, Арни, аз такова…
— Оплеска всичко — като за световно.
— Не говори така, Арни.
— Млъквай!
Далмъс се свива досущ костенурка, напъхала се в корубата си. Райкър отива при барчето и си сипва питие. Сяда срещу Далмъс, отпива от чашата и се вторачва от другия край на каютата в набития мъж. Отпива втори, трети път и гледа право напред, докато по радиото оповестяват:
— Прекъсваме програмата за извънредно съобщение. Полицейското управление в Лос Анджелис е обявило за общодържавно издирване двама мъже, заподозрени в тройното убийство на…
— По-добре да беше наел самолет, да беше окачил отзад табела и да беше обиколил града! — подвиква Райкър.
На небето изгрява пълна месечина, чието трепкащо отражение откроява всяка вълна. Капитанът се оглежда и търси издайническите светлинни на други катери. Дотук всичко върви като по ноти.
Долу на Далмъс му призлява. Той се е втренчил в лампата в каютата, поклащаща се, докато яхтата с мощен тътнещ двигател пори вълните.
— Ще изляза да глътна чист въздух — казва Далмъс. — Не ставам за мореплавател.
— Не ставаш за нищо — подвиква Райкър. — Отивай горе, застани до перилата и вдишай дълбоко два — три пъти.
— Точно това ще направя.
Качва се със залитане по стълбите и излиза на палубата. Оставил е сакото и бомбето си долу. Райкър го изпровожда със студени очи, на които не убягва нищо. Лио и Ърл седят на пейката по дължина на кърмата. Ърл държи кепето си в ръка, косата му се вее от вятъра. Лио е сплел пръсти зад тила си, отпуснал е глава и е затворил очи.