— Гледай си работата, Карл — рече той. — Господин Банън е полицай, мой гост е.
— Слушам, господине — рече Карл и изчезна точно толкова бързо, колкото се бе появил.
Мерил кимна към малко помещение непосредствено до балната зала.
— Изчакай там, ей сега ще го доведа.
Влязох в помещението и си свих цигара. Стаята беше уютна, с тъмнозелени тапети и рисунки на прочути коне по стените. Още преди да съм запалил цигарата, Мерил се върна с Кълан и Ръсти.
— Дайте да седнем — покани шерифът. — От цели два часа крак не съм подвил.
Разположи се до масата при вратата, аз седнах срещу него. Брет Мерил остана прав. Ръсти дежуреше със скръстени ръце при вратата и гледаше през прозореца.
— Явно не си си губил времето, откакто си тръгна оттук — отбеляза Кълан.
— Ако зависеше от мен, щяха да сложат Райкър на електрическия стол още преди деветнайсет години — отвърнах аз.
Шерифът ме погледна изненадан.
— Пък аз мислех, че държиш много на закона. Твърдиш, че е трябвало да осъдят на смърт един невинен човек?
— Законът е едно, справедливостта — съвсем друго. Мерил, който ме гледаше, се извърна към ъгъла, помисли, сбърчи чело и кимна одобрително.
— Вдигнал съм всички на крак — съобщи Кълан. — Засега бреговата охрана не ги е засякла. Отцепила е пристанището на Мендоса. Ако извадят късмет, може би ще спипат Райкър преди нас.
— Лично мен повече ме вълнува Далмъс — възразих аз. — Ако е на яхтата заедно с Райкър, вече е труп.
— Ако е бил в Мендоса, Гилфойл отдавна го е извел на риба — съгласи се с мен Кълан.
— И така, какъв е планът?
— Трябва да обезвредим шайката на Гилфойл и да претърсим „Шулър“. Ако Райкър е там, ще го заловим и ще го предадем на онези от щатския съд — те да се разправят с него.
— По силите ли ни е?
Мерил събра пръсти и отсъди мъдро:
— Дано Далмъс все още е жив и го заловим, после ще се споразумеем с него да предаде Райкър. В противен случай го чака смъртна присъда.
— А ако Далмъс е мъртъв?
— Тогава Райкър няма да се даде току — така, ще има да хвърчи перушина — отвърна с леден глас Кълан. — Трябва да примамим някак Гилфойл да се махне от Мендоса. Излезе ли от града, ще го сгащим лесно, ще го попритиснем и ще му покажем заповедта за обиск.
— И как възнамеряваш да го направим? В този момент телефонът иззвъня.
На вратата се почука и в стаята надзърна мъжът от охраната.
— Прощавайте, капитане, но ви търсят по спешност. Ще прехвърлим разговора тук.
След миг телефонът иззвъня отново. Кълан посочи втората слушалка. Вдигнах я и я затулих с длан — да не се чува дъхът ми.
— Обажда се Чарли Лефтън, капитане. — В гласа му се долавяше страх. — Видях, че към кея се приближава яхта, мисля, че…
После се чу тропот, сякаш се преобърна стол, и линията се разпадна.
Кълан затръшна слушалката. Рече на Мерил:
— Брет, ти се погрижи всички тук да са щастливи. — После се обърна към мен: — Да вървим, каубой!
Пред шерифството вече чакаха четири автомобила. Там бяха и Ред Канарата, Макс, Лени Левака и Ръсти заедно с още четирима заместник — шерифи, които не познавах. Кълан ги представи набързо: Боби Арън, мъж малко над петдесетте, горе — долу колкото мен на ръст, приличаше на хитра лисица, Ханк Фостър, як младеж с кестенява коса и крива усмивка, бабаит на име Джо Брейди, който само ми кимна и можеше да е и на четирийсет, и на петдесет, имаше лице, съсухрено и загоряло като на пастир, и още един младеж на име Ранди Олдфийлд, който приличаше на бивш страничен съдия по американски футбол.
Кълан беше разпрострял върху капака на пакарда карта на окръга. Пътят южно от Мендоса следваше крайбрежието, при мотела на Лефтън правеше чупка, после продължаваше отново покрай брега. И от двете страни на мотела имаше гъста гора, разпростряла се на петстотин-шестстотин метра.
— Ето какво ще правим — подхвана Кълан. — Смятаме, че Райкър е спрял с яхтата при мотела на Лефтън. Там вечно има мъгла, затова внимавайте. Боби, вие с Брейди взимате единия автомобил, отивате при мотела и проверявате дали там има някого. После отбивате от шосето и спирате ето тук, на черния път зад постройките.
Както разбрах по-късно, Боби Арън бил индианец от племето на апачите, навремето полицай в резерват. Някакъв индианец избягал от резервата в Аризона и Арън го спипал в една пивница чак в Еврика. Кълан бил толкова възхитен от него, че начаса го назначил при себе си. Джо Брейди беше такъв, на какъвто приличаше — бивш кравар.
— Ти, Ред, взимаш една от радиостанциите и отиваш през гората на брега на океана. Проверяваш дали…