— И аз ще отида с него — отсякох. — За мен също е важно да проверя.
Ред Канарата погледна Кълан и поклати едва доловимо глава. Шерифът се позамисли, после рече:
— Добре. Но стой зад Ред и прави каквото ти каже. Разговаряйте само със знаци, да не би да се издадете, ако там наистина има някой. Вземете радиостанция и ако ви е възможно, поддържайте връзка с нас. — Той се обърна към останалите от малката ни дружина. — Ние ще се спотаим ето тук — посочи той върху картата място на около километър и половина от мотела. — Ще изчакаме Ред и Банън да разузнаят. Ако е чисто, прекосяваме границата на окръга и аз се опитвам да прилъжа Гилфойл да дойде в мотела. Вече съм извадил заповед за задържането му — за укриване на опасен престъпник. Показвам му я, после хич няма да им цепим басма. Някакви въпроси?
Въпроси нямаше.
— Дайте тогава да не се бавим повече. Арън се качи на една от колите и отпраши.
Ред Канарата напълно си заслужаваше прякора. Беше висок най-малко метър и деветдесет и пет и имаше телосложението на фадрома. Мургава кожа, черна коса, очи, които вечно бяха нащрек. Носеше в кобура на рамото трийсет и осем калибров пищов, на колана му бе закачен нож в калъф, толкова голям, че с него преспокойно можеше да заколи и бик.
Потеглихме с моя автомобил, после спряхме сред дърветата и тръгнахме пеш през гората.
38.
Ред безшумно се промушваше между дънерите. Аз го следвах буквално по петите и се стараех да не вдигам и най-малкия шум. От време на време мъжът спираше, коленичеше и се ослушваше. Сетне продължавахме нататък. След петнайсетина минути излязохме на полянката. В мотела беше истинско мъртвило. Светеше само на рецепцията. Спотаихме се в шубрака и Ред начаса забеляза нещо. Припълзя вдясно, към морето, и отново застина. Повика ме с ръка. Отидох с пълзене при него.
Точно под нас, в заливчето пред мотела, Чарли Лефтън лежеше с лицето надолу във водата, върху гърба му се аленееше рана.
Стиснах зъби толкова силно, че чак ме заболяха.
Вратата на рецепцията се отвори и отвътре излезе човек. Застана в мрака, встрани от светлината, процеждаща се през вратата, и запали цигара. После излезе и втори мъж, който се изправи до първия. Говориха си нещо минута-две, но не чувахме какво.
Първият беше облечен в сив костюм. Другият приличаше на палячо. Костюмираният беше нисък и слаб, с лице като на пор, носеше бомбе. Вторият беше в торбести панталони и крещяща спортна риза, беше с къдрава рижа коса. Слабият изглеждаше спокоен, докато другият явно бе доста притеснен, току подскачаше като ужилен. Кльощавият посочи рецепцията и двамата се върнаха вътре.
Хенри Далмъс не се виждаше.
Посочих към себе си, сетне към подпорите под мотела, за да покажа, че смятам да се промъкна дотам, да изляза от другата страна и да избия с ритник вратата. През това време Ред щеше да чака в долния край на стълбите за пътеката около постройките и щом чуеше, че избивам вратата, да притича при мен.
Той обаче поклати глава. Беше получил други нареждания.
Посочих надолу към Лефтън, сетне към двамата в рецепцията. Ред схвана какво му обяснявам. Предлагах му компромис. Веднага щом избия вратата, той да се свърже с Кълан и да му каже да напада — все едно предвожда кавалерията.
Не оставих на Ред възможност да спори. Претърколих се през тръстиките и притичах до подпорите на мотела, където се запромъквах между дебелите стълбове. По едно време покрай мен се шмугна плъх. Махнах от лицето си полепналите по него паяжини. Някъде в залива отдясно подскочи риба. Поколебах се и зачаках да видя какво ще направят ония двамата горе. Чух нервния да казва:
— Няма страшно, риба. — След миг: — Не ми се вярва тук да дойде някой.
Никакъв отговор. Почаках още малко, после се покатерих предпазливо по подпорите, стъпих на площадката пред бунгалата и се огледах. Откъм моята страна вратата на рецепцията беше затворена. Прехвърлих се през парапета, долепих се до външната стена, извадих лугера и се запитах къде ли е Ред. Сетне преброих до три и нахълтах в кабинета на Лефтън.
Двамата вътре се сепнаха. Слабият дребосък с лице на плъх и плешивееща черна коса имаше най-малките очички, които съм виждал някога. Палячото с шантавата риза и торбестите панталони подскачаше като пуканка — толкова уплашен беше.
Държеше пищов трийсет и осми калибър.
Стояхме и се гледахме.
Никой не помръдваше.
— Къде е Далмъс? — извиках, без да обръщам внимание на клоуна, който продължаваше да стиска с две ръце насочения към мен пистолет.
Отново никакъв отговор.
Палячото се изкиска. Зениците му бяха огромни като палачинки, ръцете му трепереха, пръстът върху спусъка замърда. Скочи ми отдясно и насочи дулото право в лицето ми точно когато Ред Канарата се вмъкна нечуто зад него в помещението. Стискаше ножа. Миг преди червенокосият да стреля, Ред му извика: