— Малко се позабавихме, а? — каза Кълан на Ред, който отговори, като раздалечи на около половин сантиметър палец и показалец.
— Далмъс? — попита Кълан. Свих рамене.
— Няма го тук.
При нас дойдоха още две ченгета. Кълан нареди на единия да донесе от някоя стая одеяло. Заметна с него мъртвеца, след като му взе портфейла.
— Казва се Лио Грувър — съобщи шерифът. — От Балтимор.
Метна потрфейла върху писалището, при другите карти и документи за самоличност и арсенала от оръжие. Отиде при Хършман, сграбчи го за ризата, дръпна го да стане и му фрасна дясно кроше, от което чак мен ме заболя. Хършман отхвърча като тапа насред помещението и се приземи по гръб. Изплю кръв и погледна Кълан със страх в очите.
— Ах, ти, негодник такъв — възкликна Кълан, след което пак го сграбчи и го вдигна на крака.
— По-кротко — намесих се аз — Той е единственият свидетел, който ни е останал.
— Няма да го убивам — отвърна шерифът. — Но ще се постарая поне да го заболи.
Цапардоса още веднъж Хършман, който се свлече, претърколи се и се просна по корем.
Кълан го хвана отзад за пеша на сакото и след като онзи стана, го запрати към стената.
Зашеметен, Хършман го погледна с отворена уста, от която течеше кръв.
— По-кротко, Броуди — повторих аз. — Има да ни разказва много неща.
— Дотук не съм чул и думица от тоя мръсен страхливец. — Приближи се до Хършман, така че лицето му бе най-много на педя — две. — Я да излезем навън, там има повече място — изсъска му Кълан, след което го завъртя и го изтика през вратата.
Тръгнахме след тях по пътеката, където шерифът изрита Хършман и го запрати като Пумпал надолу по стълбите.
Ръсти, Макс и още трима — четирима полицаи наблюдаваха от пет — шест метра, без да се обаждат. Хършман застана на четири крака и запълзя трескаво нанякъде — само и само да е по-далеч от Кълан, който се обърна към мен и протегна ръка.
— Дай патлака — рече ми.
Погледнах го изненадан, той бръкна под сакото ми и извади лугера.
— Какво ти казах бе, човек, дай патлака — повтори.
Тръгна бавно след Хършман. Мафиотът продължи да пълзи нагоре по склона. Точно когато стигна върха, Кълан натисна спусъка. Аз подскочих като ужилен. Пръстта на два — три сантиметра от Хършман се разлетя във всички посоки и той се преобърна по гръб.
— Божичко, не ме убивай! — примоли се.
— Виж ти! — възкликна Кълан. — Той знаел и да говори. — Няма да те убивам, безполезна гадна твар — отсече хладно и тихо Кълан. — Само ще ти прострелям капачките на коленете. Както е тръгнало, нищо чудно да те откарат на инвалидна количка до електрическия стол.
Ърл едва си поемаше дъх, но продължаваше да мълчи.
— Виж какво — тросна се Кълан. — Аз съм стар човек. И колкото повече остарявам, толкова повече си ценя времето. А сега ти ми го губиш. — Шерифът ме погледна и долепи лугера до коляното на Хършман. — Питай го нещо!
— Как се озова от Балтимор чак тук? — рекох аз.
— Наложи се да се изнеса под пара от града — изпелтечи Ърл. — Лошо ми се пишеше, ако него бях направил. Научих за санаториума в Мендоса и звъннах на Гилфойл. Той ми каза — идвай, мой човек, петдесетачка на ден, ако правиш каквото ти наредя. Метнах се на влака и дойдох.
— Кога?
— Преди около месец.
— И после?
— После Гилфойл рече: „След половин месец ще имам работа за теб.“ „Каква?“, питам го. „Да не би да имаш задръжки, за които да не знам?“, подвикна той. Поклатих глава. „Добре тогава — рече ми. — Ще те викна, когато стане време.“
— Продължавай нататък.
— Вчера ми нареди да взема Далмъс и тая откачалка там вътре и да идем с яхтата на кея в Лос Анджелис, където да качим оня тип Райкър.
— Кой управляваше яхтата?
— Не знам. Казваше се „Красавица“.
— Кога се появи Райкър?
— В шест без нещо. С черна лимузина. Не видях кой я кара.
Кълан беше ядосан. Беше стиснал зъби. Сновеше напред — назад пред Ърл. Накрая рече:
— Защо уби приятеля ми?
— Не съм го убил аз. Лио вървеше след него и когато Лефтън ни каза да сме си гледали работата, му тегли куршума.
Кълан пак погледна мафиота. Побързах да се намеся:
— Кой ви плаща да му вършите мръсната работа? — попитах.
Ърл беше плувнал в пот. Обърса с длан устата си.
— Кой ви плаща? — повторих аз.
— Не се справяш добре, мой човек — подвикна Кълан. — Двоумиш се. А си се поколебал отново, а съм забравил капачките на коленете. Ще взема да ти прострелям оная работа, и да приключваме. Пистолетът гръмна, на сантиметър от чатала на Ърл се вдигна гейзерче пръст. Той изпищя и запълзя назад.
— Къде е Далмъс? — казах аз.
— Мъртъв е — започна да заеква Ърл. — Райкър го застреля на яхтата.