— Кой още беше с вас?
— Бяхме аз, онзи вътре, Далмъс и мъжът, който я управляваше.
— Добре, давай нататък.
— Закотвихме край кея в Санта Моника, по едно време се появи големият линкълн и от него слезе Райкър. Качи се на яхтата и разправя: „Дайте да вдигаме гълъбите.“ Само това каза, думица не промълви през следващите два часа, после разправя на Лио да му дадял патлака. Отиде при Далмъс и му тегли куршума. Далмъс се свлече зад борда. Сетне Райкър ни каза нещо от рода на: „Подхлъзна се човекът и падна.“
— Видя ли го как убива Далмъс? — натъртих аз.
— То оставаше да не съм го видял, бях на метър. Направо ме шашна. И Далмъс се изненада.
— Без дъх ме остави, Ърл — намеси се Кълан. — Карай нататък.
— Райкър ми разправя: „Я звънни на тоя Банън и му кажи да дойде при теб в мотела на Лефтън, понеже имаш да му съобщаваш важни неща, но първо искаш да се разберете. Предай му и че ако не дойде сам, няма да те види никога повече.“ После дойдохме в мотела. Ние с Лио поогледахме наоколо. По едно време забелязахме, че Лефтън влиза в рецепцията, Лио го последва и що да види — оня вдига телефона. Направо пощуря, затръпша слушалката и изтика Лефтън навън. Попитах го дали може да ни закара в града, а той отсече да сме си гледали работата, останалото го знаете.
— Значи са задигнали и колата на Чарли Лефтън — попита Кълан.
— Да. Райкър съвсем се изнерви, грабна ключовете на Лефтън и ни каза да сме чакали тук и да сме внимавали да не би някой да слухти наоколо.
— А в Мендоса къде живееше? — поинтересувах се аз. — В „Шулър“. Санаториум на две крачки от центъра с плувен басейн. На втория етаж има голямо помещение, там държат лудите, а на горния етаж има четири малки апартамента. Аз живеех в един от тях. Далмъс също. Както и Лио палячото.
— А четвъртият апартамент?
— Беше празен.
— Райкър там ли е сега?
— Честен кръст, не знам. Видях го за пръв път, когато отидохме да го вземем от пристанището. Подминахме Мендоса, защото катерът на бреговата охрана сновеше из залива, и дойдохме тук.
— Колко ти плати? — намеси се пак Кълан. Хършман се поколеба и шерифът отново насочи пистолета към чатала му.
— Двеста за всеки убит — промърмори той. — Каза ми, че ако се появяло ченге на име Банън, щял да ми брои пет стотака, стига да го убия.
— Майко мила! — простена Кълан, сетне дръпна Хършман — да се изправи, и повика Ръсти. — Заведи го в рецепцията.
Тръгнахме след тях. Палячото още си лежеше на пода, краката му стърчаха изпод одеялото.
Кълан тикна Ърл на стола при писалището.
— А сега ме слушай внимателно, Ърл. Ще се обадиш на Гилфойл. Ще му кажеш, че съм дошъл заедно с Банън и с още неколцина. Избухнала е престрелка, ние сме убили Грувър, а теб сме те залостили в рецепцията. И че се нуждаеш незабавно от помощ. Кажи му, че не можещ да удържиш положението, после затвори. Как мислиш, ще запомниш ли всичко това?
Ърл кимна.
Кълан се свърза с телефонистката в централата и й даде номера.
— Наистина ли смяташ, че ще успеем да примамим Гилфойл тук? — попитах аз шерифа.
— И още как! Ще дойде, негодникът му с негодник — усмихна се той. — Топките му са много по-големи от мозъка.
— И какво ще правиш, когато дойде?
— Ще го арестувам за подбудителство и съучастничество, за укриване на избягали престъпници… Сигурен съм, че докато се появи, ще се сетя за още доста неща.
Кълан нареди на хората си да сложат автомобилите един до друг, така че да преградят тесния път. Прати четирима от полицаите в гората — по двама от двете страни на шосето за Мендоса. Ръсти, Макс Едноокия и Ред застанаха зад шерифа — Ръсти и Ред бяха въоръжени с пушки, Макс — с автомат.
— Аз къде да застана?
— Където и да е, само да не е в обсега на стрелбата — отвърна той.
— А, без тия, и аз участвам в играта — възразих.
Бръкнах под светлинното табло на автомобила и взех пушката, извадих от жабката четирийсет и пет калибровия пищов и го втъкнах в колана си. Лугерът беше в кобура под мишницата ми.
Кълан изпъшка отчаяно.
— Хайде, от мен да мине — рече ми. — Отвори вратата на пакарда откъм волана, смъкни стъклото и застани отзад — и нареди на останалите: — Никаква стрелба, ако не се налага. Оставете аз да се разправям с Гилфойл. Ако другите напират да се бием, ги засичаме с кръстосан огън.
Кълан свали смокинга, остави го внимателно върху предната седалка на колата и запретна десния си ръкав до лакътя. Извади от вътрешния джоб на смокинга заповедта за задържането на Райкър и я пъхна в задния джоб на панталона си. Измъкна изпод седалката дървено сандъче, отвори го и взе револвер с шест патрона в светлокафяв калъф. Извади го от калъфа, завъртя цилиндъра и провери дали е зареден, сетне пак го пусна в калъфа, който прикачи отстрани на бедрото си, като го прихвана отзад за крака си.