— Угасете фаровете — разпореди се Кълан.
След малко единствената светлинка идваше от яркочервената табела при мотела.
Всичко наоколо беше влажно от мъглата.
Кълан застана пред пакарда, стъпи на калника и отпусна китка върху коляното си.
Всички очи бяха вперени в пътя за Мендоса.
Мъртвешка тишина, нарушавана сегиз-тогиз от щурец, който си вика другарката, или от нощните птици, бъбрещи помежду си.
Зачакахме.
Не ни се наложи да чакаме дълго.
39.
Мъглата запъпли към нас на рехави валма. Затъркаля се чак до коленете ни, притисната от хладния нощен въздух към земята. Светлината на червената неонова табела в хотела я превръщаше в алено сияние, забулило автомобилите.
Кълан пушеше спокойно, без да сваля очи от пътя за Мендоса. Запитах се какво ли му минава през ума. Дали това, че политическата му кариера е съсипана от разкритията за един отколешен скалъпен съдебен процес? Или обратното — че тя ще получи нов тласък, след като се е разбрало какво чудовище е Райкър и как си поръчва смъртта на хора със същата лекота, с която си поръчваме пържола в ресторант? Сега ръцете на Райкър бяха омърсени и с кръвта на Хенри Далмъс. Разполагахме и със свидетел, който да потвърди, че именно Райкър е извършил престъплението.
Кълан искаше да обезвреди Гилфойл, за да се добере до Райкър. Аз пък исках да заловя Райкър като поръчител на убийството на Върна Виленски.
В мрака над кръгчето светлина около колите забелязах тъничък лъч, Кълан също го видя. Поизправи гръб и загледа как светлината се приближава и откроява очертанията на дърветата.
— Внимание! — рече шерифът.
Лъчът стана по-ярък и прие формата на две обрамчени с ореол кълба. Фарове, преодолели бабунката по пътя.
— Светлина! — разпореди се Кълан.
Фаровете на нашите автомобили се блъснаха в приближаващите светлини като рицари, препуснали един към друг с насочени копия. Първата от задаващите се коли удари спирачки и спря със скърцащи гуми на десетина метра от нас. Следващият автомобил закова на сантиметри и насмалко да се блъсне в нея.
Никой не помръдна. Мъглата около нас продължаваше да се кълби, тласкана от вятъра.
Кълан разкъса угарката от цигарата, изсипа останалия тютюн, направи от хартията търкалце и го лапна.
— Гилфойл тук ли е? — ревна той. — Или не му стиска сам да си свърши мръсната работа?
Мина цяла минута, докато предната врата откъм страната на шофьора се отвори и навън се показа дълъг крак, последван от огромното туловище на Гилфойл. Той се взря във фаровете. Беше облечен в жълт костюм с жилетка, носеше вратовръзка на цветя. Бе килнал кафявото бомбе, между устните му висеше забравена пура. Той затръшна вратата и рече високо:
— Никой да не мърда, докато не кажа.
Пъхна палци в джобчетата на жилетката, мина бавно пред черния кадилак, с който беше дошъл, и се подпря на предния калник.
Извади пурата и се изплю в краката на Кълан.
— Какво търсиш тук с бойскаутите си? — ухили се той. — Да не би да ви дават шерифските значки, задето сте се научили да пикаете и на тъмно?
— Не — отвърна Кълан, — дават ни ги да залавяме негодници като теб.
Гилфойл се свъси. Заснова напред — назад отстрани на кадилака, накрая спря и сложи десен крак на стъпалото. Изпод сакото му застрашително проблесна автомат.
— Внимавайте, левичар е — предупредих аз тихо Кълан.
Докато той отклоняваше вниманието на ирландеца грубиян, Боби Арън спря зад двата автомобила на мафиотите и ги заклещи.
Гилфойл погледна колата на Арън, после пак се извърна към Кълан. Върху лицето му се изписа тревога.
— Какво става тук, да го вземат мътните? — подвикна ядосан той.
Кълан бръкна в задния си джоб и извади заповедта за задържането му.
— Ето заповедта за арестуването ти, подписана е от съдията Грей от Върховния съд на щата — излъга Кълан. — На драго сърце бих ти я показал, но ти не знаещ да четеш.
— Защо пък ще ме арестуваш?
— За съучастничество в убийство, извършено по особено жесток начин, за укриване на издирвани престъпници, за това, че в Лос Анджелис си се опитал да убиеш двама полицаи. Да продължавам ли?
— Нямаш право да ме задържаш — ухили се Гилфойл.
— Имам, и още как, намираш се в моя окръг — подсмихна се и Кълан. Погледна през рамо и рече: — Покажи му, Макс.
Едноокият заместник-шериф насочи светлината отстрани на пакарда: при пътя, на десетина — дванайсет метра пред автомобила на Гилфойл имаше табела, на която пишеше: ГРАНИЦА НА ОКРЪГА.