Челюстта на Гилфойл се разтрепери.
— Ей, Ръсти — подвикна Кълан, без да сваля очи от другия мъж, — я му покажи на тоя дебелоглавец какъв почетен гост си имаме!
Ръсти отвори вратата на рецепцията в мотела на Лефтън и издърпа навън Ърл. Той погледна Гилфойл.
— Ето го и Ърл, други доказателства не ни трябват — отбеляза Кълан. — Поиграхме си с него на викторина. Знаеш ли как се играе на викторина, Гилфойл? Аз го питам например кое е по-голямо от песъчинка, но по-малко от грахово зърно, и той отвръща: „Мозъкът на Гилфойл.“
Кълан извади от джоба си чифт белезници и ги вдигна, така че те взеха да се поклащат досущ примки в светлината на фаровете.
— Пресегни се с дясната ръка, извади патлака и го метни на земята — заповяда той.
Чух как вдясно се зарежда оръжие.
Забелязах, че някой в колата на Гилфойл се размърдва.
— Или хвърляй оръжието, или сам ще ти го отнема — предупреди спокойно Кълан.
Гилфойл продължи да стои като попарен. Пръстите на лявата му ръка заиграха.
— Ей, момчета! — извика Кълан към хората на Гилфойл. — Не се дръжте като глупаци. Обкръжени сте. Хвърлете пушкалата и никой няма да пострада.
Пристъпи към едрия мафиот, който посегна светкавично с лявата ръка към автомата.
Кълан обаче приклекна и извади пистолета от кобура. Дръпна петлето, вдигна оръжието и стреля.
То гръмна като топ.
Гилфойл простена, сякаш някой го е фраснал в корема. Изстреляният от Кълан куршум го уцели в стомаха и го повали върху радиатора на кадилака. Гилфойл изглеждаше замаян, но това не го спря. Изръмжа като ранен звяр, изтласка се от решетката и стреля слепешката. Куршумът заора в пръста зад автомобила и изсвистя в тъмното.
Кълан натисна спусъка още два пъти.
И двата улучиха Гилфойл в гърдите.
Той изкрещя и отново отхвърча назад. Счупи с лакътя си единия от фаровете. От него като от спукан плондер на тънка струйка заизлиза въздух. Бомбето отхвърча от главата му и заподскача долу в краката му. От раните в гърдите и стомаха се застича тъмночервена кръв.
Тъкмо когато брадичката му се заби в гърдите, Гилфойл насочи оръжието и даде последен изстрел. Куршумът просвистя над рамото на Кълан и отнесе парче от копринената му риза.
Шерифът не каза нищо. Обтегна ръце и отново натисна спусъка. От последния куршум главата на Гилфойл отхвърча назад. Гангстерът забели очи. Краката му се подкосиха, той се свлече и отпусна ръка върху издадения напред фар.
Вратата откъм седалката до шофьора се отвори и от автомобила изскочи човек с насочен автомат „Томпсън“. Кълан се завъртя, коленичи с единия крак и изотреля последните два куршума. Първият се заби в бузата на мъжа. Главата му се усука и отстрани се разлетя ветрило от кръв и кости. Шапката му отлетя и се търкулна в мрака. Мъжът се врътна като пумпал. Пръстът му натисна спусъка, автоматичният откос издълба ровче в пръстта под краката му и спука една от предните гуми. Гангстерът се свлече ничком с кръстосани при глезените крака.
В автомобила на Гилфойл замърда втора сянка и от прозореца се подаде цев на пушка.
— Внимавай! — кресна Макс и след като изтика Кълан, насочи към предното стъкло на колата пушка с рязана цев и стреля.
Стъклото отляво става на сол и се разлетя, по мафиота на първата седалка се посипаха парчетии. Той отхвръкна и по задната седалка заваля дъжд от натрошена кост и кръв.
Последният от гангстерите се развика:
— Не стреляйте, не стреляйте. Предавам се — изкрещя и метна пищова през прозореца.
После показа и празните си ръце. Макс отвори с рязко движение вратата, сграбчи мъжа за ризата и вратовръзката, изтегли го навън и го блъсна на земята. Той се просна и заквича, лицето и костюмът му бяха оплескани с кръвта на мъртвия му другар.
От прозорците на задната кола западаха пистолети и пушки. Мъжете вътре подадоха и ръце — да се види, че не държат нищо. От автомобила един по един слязоха още четирима от мафиотите на Гилфойл, вдигнали длани до тила си.
Вятърът разнесе миризмата на кордит.
Кълан се изправи и си изтръска дрехите. Погледна си рамото.
— Съсипа ми най-хубавата риза — рече той.
— Добре ли си? — попита Макс.
— Благодарение на теб — да — отвърна шерифът и го шляпна по рамото.
Заех се да броя жертвите, а Кълан отиде при Гилфойл, който още висеше на фара. Издърпа от юмрука му пищова и го подаде на Макс, който стоеше отзад. По слепоочието на Гилфойл се стичаше кръв, кръв шуртеше и от дупките в костюма.
— Точен мерник — отбелязах аз.
— Бък Толман обичаше да повтаря, че стрелянето е като плуването, усвоиш ли го веднъж, не можеш да го забравиш — отвърна шерифът и прибра револвера в калъфа. Загледа как Боби Арън подкарва като овце четиримата мафиоти от задния автомобил. — Наясно ли си как стоят нещата в „Шулър“?