— Вероятно — отвърна той. — Знам, че бяха дали на Далмъс южната стая, ние с оная откачалка от Балтимор също разполагахме всеки със стая.
От тъмната южна стая Райкър видя как двата автомобила отиват бавно при дърветата и спират. Дали Гилфойл се връщаше със своята паплач? Бяха тръгнали на пожар, вероятно за да приберат Ърл и онзи клоун с крещящата риза. Както седеше на перваза, Райкър забеляза как двама от мъжете излизат от горичката и гледат нагоре към сградата. Всичко това вече започваше да го изнервя. Той извади цигара и я запали.
Ред Канарата приклекна сред дърветата и се взря в един от тъмните прозорци. Стори му се, че вижда пламъче. Вгледа се. Не беше сигурен. Насочи цялото си внимание към черния прозорец. Сетне съзря за миг червена точици, наподобяваща карфица. Взе камъче и го метна към Банън.
Усетих, че нещо ме удря по крака, обърнах се и видях Ред, който се бе притаил зад дънерите. С едната ръка ми махна да се скрия, а с другата направи движение, сякаш някой си дръпва от цигара. Сетне посочи тъмния прозорец откъм южната страна на сградата. Отстъпих назад, взрях се и видях за миг огънче. Ако това наистина беше Райкър, не можехме да се изнесем от горичката, без той да ни забележи.
Застланият с чакъл път криволичеше покрай няколко ниски постройки, при лудницата правеше завой, стигаше почти до голямата административна сграда и пак се връщаше при главния вход. По небето нямаше облаче, месечината направо се беше облещила и бе изключено да притичаме незабелязано през моравата на петдесетина метра от нас до вратата на охраняваната сграда. Нищо чудно Райкър да дебнеше със заредено оръжие, готов да убие на място всеки, решил, да влезе.
Оставаше ни само едно. Чакълестата алея беше само на десетина метра от югозападния ъгъл на сградата. От третия етаж човек надали можеше да различи колко души има в автомобила. Пък и от стаите с фронтовите сградата се виждаше само от трите страни.
Реших да пратя най-бързите — Ред и Арън, за прекосят на зигзаг моравата под прикритието на дърветата под южния прозорец. През това време Макс Едноокия щеше да отиде с автомобила право при североизточния ъгъл на санаториума, а ние с Лени Едноръкия и Ръсти щяхме да изскочим от колата и да избием с изстрел ключалката на вратата, която Райкър не виждаше.
Вече вътре, щяхме да се насочим към плувния басейн и оттам към стълбището за южната част на постройката. Аз щях да се кача, Ръсти щеше да ме последва и ако извадехме късмет, щяхме да сгащим Райкър на горния етаж, докато Лени и Макс щяха да пазят при вратата за асансьора. Ред и Арън щяха за притичат до сградата и да дойдат да ме прикриват. Тогава Райкър нямаше да има друг избор, освен да се качи на покрива.
Все пак съществуваше едно „ако“. Ами ако Райкър се беше укрил другаде? Ами ако отново се бе качил на яхтата и беше отпратил нанякъде? Ами ако над океана кръжеше самолет, който да го вземе и да го откара в Мексико? Райкър беше психопат и негодник, хладнокръвен убиец. Нямаше закога да се притеснявам за разни „ако“. Трябваше незабавно да действам.
Райкър продължаваше да наблюдава горичката и да се пита какво ли са намислили онези долу. Не беше изключено това да са Кълан и Банън, изсипали се заедно с мощно подкрепление. Ако наистина бяха те, Гилфойл вероятно беше хванат в капан при мотела на Лефтън и бе задържан.
Долу сред дърветата се стрелнаха два черни силуета, които се втурнаха досущ зайци в лунната светлина, ревна и двигателят на единия от автомобилите зад тях.
Колата се насочи към северната част на сградата. Която Райкър не виждаше.
Той нямаше друг избор. Трябваше час по-скоро да се махне от третия етаж и да излезе през втория откъм северната страна! За да отклони вниманието.
Ухилен, изхвърча от апартамента и хукна по коридора. Кълан и Банън оглавяваха списъка на хората, които мразеше до смърт.
Само какво им беше намислил!
Ръсти прихвана с белезниците Ърл към клона на един евкалипт.
— А си гъкнал, а си се превърнал в мърша за моргата — заканих се аз и скочих в автомобила.
Потеглихме със свистящи гуми по чакълестата алея, взехме завоя, при което изпод задницата на колата се разхвърчаха буци пръст, и заковахме. И четиримата изхвърчахме като тапи навън. Вратата беше залостена с резе — всъщност какво ти резе, с огромен метален прът от единия, та чак до другия край. Можеше да се отключи само отвътре с ключ.
— Махай вратата — казах на Ръсти, който завъртя пушката помпа и пантите отхвърчаха.
Нахълтахме вътре и се завтекохме през помещението с басейна към изхода откъм южната страна. Тази врата беше отключена.
Лени и Макс се насочиха към асансьора, а аз последвах Ръсти нагоре към третия етаж, като взимах по две стъпала наведнъж. Стълбището беше с късо рамо, следваха площадка, сетне още едно рамо до площадката на втория етаж и вратата за отделението за душевноболни.