Думите, които оставя неизречени, висят между нас. Кралицата щеше все още да е жива. Роан щеше все още да е жив.
— Нищо от това нямаше да се случи и ако бях отишла в Амбъргрис, както ти ме помоли — тихо отвръщам аз. — Можем да обвиняваме себе си за всичко, което поискаме, но това не помага да спрем Каро. — Гласът ми се запъва на името й.
Лиъм задържа погледа ми, когато се пресягам да взема раницата, която ми е приготвил.
— Почакай — пръстите му докосват леко горната част на ръката ми и после се отдръпват. Той отваря чекмедже под масата и изважда малка, поизмачкана книга, подвързана с кожа. Видът й ми навява спомени — студени нощи в нашата колиба, а аз седя в скута на татко, докато той ми чете истории от книгата, как разгръщам корицата сама и проследявам думите вътре, знаейки, че те ми принадлежат, макар че съм твърде мъничка, за да чета. И други спомени — мои и не съвсем мои, съзнанията на Антония и всички останали мои животи, моите други превъплъщения — техните спомени, надежди, любов и страхове, сплитащи се в кръвта и костите ми.
Това е, което баща ми е търсел в трезора, заради което е дал живота си.
— Мразя мисълта, че ще бъдеш сама — прошепва Лиъм.
За първи път — сякаш от векове — долавям искрица надежда.
— Не съм сама — казвам му аз, поемайки книгата. Не бих могла да бъда сама, не и с думите от моето минало, говорещи ми от тези страници.
Лиъм ме наблюдава и държи ръцете си сковано край тялото си, като че иска да се протегне отново, но не би си разрешил да го стори.
— Какво ще правиш? — пита приглушено той.
— Не знам — признавам аз. — Ще се крия. Ще науча повече за себе си. След това ще се опитам да се изправя срещу Каро, когато съм готова.
— Не е твърде късно да изчезнеш — казва той. — Можеш да смениш името си. Напусни Семпера. Каро никога няма да те намери.
— Ще ме намери — отговарям уверено. — Ти не я познаваш, както я познавам аз. Но няма да изчезна. Няма да те оставя, няма да оставя всички под нейна власт завинаги. — Пресягам се и сграбчвам ръката му, а той примигва. — Остани тук, в Евърлес. — Казвам му. — Ще имам нужда от теб, преди всичко това да свърши.
Бавно, съвсем бавно той кимва.
— Няма да се сбогувам с теб, Джулс — прошепва ми. — А сега бягай.
Отправям му един последен, продължителен поглед — това момче, което толкова дълго време мразех и което ме закриляше, откакто то самото бе дете. Очите му са като тъмни кухини, изпълнени с копнеж и страх. За миг ми се приисква да го целуна, но се удържам, припомняйки си, че докосването ми е белег за смърт.
— Благодаря ти, Лиъм — казвам аз.
Тогава му обръщам гръб и се отправям в нощта заедно с миналото, тегнещо върху плещите ми, към едно бъдеще, толкова диво и непонятно, колкото е собственото ми сърце.
Благодарности
Всяка книга, малко или много, е групов проект — и това важи в пълна сила и за тази. Много хора допринесоха за създаването й и съм им вечно благодарна.
Благодаря на целия невероятен екип на „Glasstown Entertainment“ за това, че сбъднаха мечтата ми — на Лекса Хилиър, Лаурен Оливър, Рода Белеза, Камила Бенко, Тара Сонин, Адам Силвера, Емили Бърдж и най-вече на Алекса Уейко. Алекса, тази книга нямаше да съществува без теб. Благодаря ти за безкрайните часове, които прекара с мен и с тези страници. Беше повече от забавно и странните погледи на хората по кафенетата, когато обсъждахме убийства и прераждания, определено си заслужаваха.
Благодаря на невероятните си редактори Ерика Съсмен, Тара Уейкъм, Кари Съдърленд и на всички от „HarperTeen“ за грижата за тази книга от началото до края й. За мен всичко значи много — от професионалната редакция и невероятната корица до излизането на тази книга на бял свят. Специални благодарности и на останалите, които бяха подложени на хроничната ми неспособност да поддържам времева сюжетна линия.
Благодаря на Стивън Барбара и Линдзи Блесинг от „Inkwell“, които намериха на тази книга дом и я заведоха на пътешествие по целия свят. Мисълта, че думите ми ще достигнат страни, в които не съм стъпвала, и ще бъдат преведени на езици, които не говоря, винаги ще ми се струва нереална.
На всички от „Curtis Brown“ — за подкрепата, за наздравиците при добри поводи и за отворените врати, когато се нуждаех от съвет. Късметлийка съм да работя на място, на което всеки ден се връщам с удоволствие.
Благодаря на всички учители и ментори през живота ми, които ме убеждаваха да действам смело, и най-вече на Соня Сондърс, Дженифър Нелсън, Кели Бунт, Маги Шей и Ейми Блум.