Най-накрая се заизнизваме като мравки към входа, по петима на ред — малка армия, предназначена единствено да прислужва, да прислужва и да прислужва. Колко ли струват нещата, които носим? Колко години държим в ръцете си точно сега?
Сещайки се за татко, ме обзема внезапно желание да захвърля тази кутия за шапки на пода. Ала ако го сторя, ще съм мъртва за секунда, съдейки по изражението в ястребовите очи на Айвън.
Точно след като прекрачва прага на вратата, Кралицата спира заедно със семейство Гърлинг до нея, за да наблюдава шествието на слугите с присвити очи.
— Предполагам, че ще имам ескорт до покоите си? — пита тя, а гласът й се носи из цялото фоайе.
От началото на колоната Айвън веднага се провиква да спрем. Оставам на място вкупом с другите, а кожата ми настръхва. Твърде дисциплинирани сме, за да издадем звук, но мога да усетя как вълнението и тревогата едновременно обземат групата на слугите. Макар че се намира на няколко души от мен, съм способна да се закълна, че долавям аромата на мента и лимон от косата на Ади.
Лейди Вериса изглежда смутена, но след миг поклаща глава.
— Разбира се, Ваше Величество — казва тя и кимва към Ади, която се приближава към нея превзето, въпреки че забелязвам колко силно стиска декоративната кутия за бижута в ръцете си. — Ади ще ви прислужва. Тя познава Евърлес и персонала. Ще следи да се грижат добре за вас.
Кралицата се взира в Ади, но не казва и дума. Ади се усмихва нервно и свежда поглед към пода.
Сетне лейди Вериса се обръща към синовете си:
— Роан, Лиъм, придружете лейди Голд до апартамента й.
Докато тя говори, Кралицата се понася плавно към някакво място в началото на нашата колона. Една тъмнокоса прислужница отива да прошепне нещо в ухото на Ина Голд. Съзирам, че придружителите на Кралицата, тези в кралските цветове, се покланят и правят реверанси, докато тя минава; миг по-късно слугите от Евърлес схващат случващото се и се заемат да вършат същото. По дланите ми избива пот. Докато тя минава на няколко крачки от мен, нещо като че ли се задвижва на вълнички около нас, сякаш дори — почтителен — самият въздух се обръща към нея. Навеждам се автоматично за поклон и снишавам главата си. Не позволявай да те види — бе казал татко.
Въпреки думите му нещо в мен копнее тя да ме забележи.
Докато се изправям, надзъртам нагоре, а очите на Кралицата, светещи като стъкло, са впити в мен. Някакво чувство припламва подобно на искра в гърдите ми. Подобно на разпознаване, макар че не мога да го определя с точност.
След това нещо се обърква. Недоумявам как започва — може би кракът на Кралицата се закача в нещо — но тя пада, политайки напред със сковавани крайници, а високата й фигура изглежда неестествено грациозна. Ади се мушва, за да възпре строполяването й, а Кралицата се стоварва върху нея, докато Ади потъва в море от червен завихрен плат. Кутията, която преди това е в ръцете на Ади, тупва върху твърдия под и се отваря, разпръсквайки навсякъде скъпоценности. Някакъв тъмночервен скъпоценен камък се изтърколва чак до върха на ботуша ми.
Минават едва няколко секунди, докато Ади и Кралицата се изправят. Ала вместо да се отдръпне, Ади замръзва, а ръката й е все още върху китката на Кралицата, върху голата й кожа. После тя я отмества така внезапно, сякаш е докоснала нажежен камък.
Над процесията се разстила гробна тишина. Никой не диша, а Кралицата се надига с яростно лице. Очите на момичето са широко отворени и уплашени, има поглед на човек, който току-що е понесъл удар. Тя слага ръката си, ръката, с която бе докоснала Кралицата, на гърдите си. Треперещите й пръсти се свиват над сърцето й.
Не докосвайте Кралицата! Не бях обърнала особено внимание на инструкциите на Лора, защото не вярвах, че ще я доближим достатъчно, за да имат значение. Ади сигурно не бе получила същото предупреждение. Никой, дори и кралските слуги не са помръднали.
„Не я гледай!“ — ще ми се да изкрещя. Ала момичето, което сякаш се е вкаменило, просто не откъсва взор от Кралицата на Семпера.
Нетърпелива да сторя нещо, коленича на земята и започвам да събирам скъпоценностите. Не след дълго се сдобивам с цяла шепа рубини, сапфири и изумруди, инкрустирани в злато, всеки от които, мисля си аз замаяна, трябва да струва година или повече. Вдигам кутията. Капакът, изваян с формите на заострени листа и горски плодове, виси настрани със счупена панта. После две женски ръце се протягат към мен и издърпват кутията от ръцете ми. Жената се навежда, а косата й пада като завеса между мен и сцената с Кралицата и Ади. Поглеждайки нагоре, установявам, че това е тъмнокосата прислужница. Косата й мирише на зима.