— Държа я — казва ми тихо тя със съчувствена усмивка върху хубавото й, тясно лице. Пускам бижутата без колебание и тя ги поставя в кутията, която затваря и пъхва под мишница. С грациозно движение ме подканва да се изправя и да се върна в редицата на момичета от Евърлес.
Ади най-накрая помръдва от мястото си, опитвайки се да се мушне в редицата заедно с мен.
— Каро, доведи я при мен — казва Кралицата.
Слугинята — Каро — хваща Ади за ръката.
— Ваше Величество — подема лейди Вериса, но с поглед Кралицата я принуждава да замълчи. Айвън се е приближил на няколко крачки зад тях. Презрителната му усмивка ме плаши най-много — сякаш надушва кръвта. Потискам треперенето си. Погледът на Кралицата гори от гняв и е насочен към Ади.
— Как се казваш? — пита Кралицата.
— Ади, Ваше Величество — казва тя с едва доловим глас.
— Кажи ми, Ади — гласът на Кралицата е дълбок и кънтящ, като нещо материално той заема пространство в стаята. — Нима се осмеляваш да вдигнеш ръка срещу своята Кралица?
Момичето трепери.
— Ваше Величество… просто се опитах да помогна…
— Млъкни! — сопва се Кралицата. Роан, Лиъм и лейди Голд са спрели на място и наблюдават от отворената врата. Лейди Голд хапе долната си устна, а Роан е поставил ръка на кръста й. Лиъм обаче се взира съсредоточено в Кралицата с присвити очи.
— Отведете я! — заповядва Кралицата. — Не желая повече да я виждам в имението.
Устата на Ади увисва и аз усещам мълчаливия шок, преминаваш през групата на слугите.
— Моля ви! — в гласа й ясно се чете отчаянието й. — Нямах лоши намерения!
Ала преди да смогне да каже още нещо, Айвън вече е там и сключва пръстите си около ръката й. Скоро цяла фаланга стражи ги заобикаля, скривайки и двамата от поглед.
Чувам я как ридае, докато я отвеждат. Като всички нас…
— Поднасям ви извиненията си, Ваше Величество — казва лейди Вериса на Кралицата. Дори тя изглежда поразена, а лицето й е по-бледо от обикновено. — Уверявам ви, че момичето ще бъде наказано подобаващо.
— Тя ще бъде прогонена — Кралицата не полага усилия да понижи гласа си и той се понася над тълпата слуги, смразявайки сърцето ми. — Сетне й вземете по една година живот за всеки път, в който протестира.
Вериса се поколебава за малко, но след това казва:
— Ще бъде сторено — тя си дава кратък, почти недоловим миг, за да се окопити, и кимва на Лиъм. Той се отдръпва от мястото си до Ина и Роан и се устремява напред в настъпващата зад гърбовете ни вечер. — А вие сигурно сте изтощени. — Продължава Вериса, възвърнала трелите в гласа си. — Нека ви покажем стаите ви!
Докато се придвижваме напред, все по-навътре в имението, по коридора се разнася последно слабо ридание. Прекъсва го звукът от портите на Евърлес, които се затварят с трясък.
8
Тази нощ, все още мислейки за Ади и баща ми и копнеейки за дома, аз се унасям в мрачни сънища.
Има някаква гора — дълбока и черна. Голи дървета се издигат, високи колкото кулите. Клоните им са живи, протягат се, гърчат се… разкъсват косите ми, дрехите ми.
Бягам. Страхът прогаря гърлото ми.
А после зад себе си виждам криволичеща кървава диря, червени стъпки върху тъмната земя. Те са мои. Аз съм ранена, трудноподвижна. Не мога да избягам. Светът започва да се тресе и всички дървета разперват нагоре ръцете си, убивайки ги в позната форма…
Очи. Чифт очи.
Моите собствени очи се отварят светкавично и мога да се закълна, че за миг в студеното и мрачно спално помещение усещам треперенето на земята под мен, сякаш част от съня ми се е пренесла в реалния свят. След това различавам нечия сенчеста фигура, надвесена над мен, и отварям уста да закрещя. Веднага една ръка затиска устата ми.
Ръка, която мирише съвсем слабо на чесън.
— Тихо! — шепне Лора. — Това съм аз. Ставай, дете!
Изправям се седнала в леглото и примигвам, докато очите ми свикнат. Лора стои до мен, облечена в халата си. Навсякъде около мен в своите възтесни легла другите слугини похъркват, потреперват или смотолевят нещо в късната нощ, изтощени от готвене, сервиране и чистене след първия пир в чест на Кралицата.
— Твърде рано е — казвам аз все още объркана и полуоплетена в странния си сън. От кого бягах? Вече не мога да си спомня.