Но усмивката, която Каро ми изпраща в отговор, е безгрижна.
— Радвам се, че Кралицата одобри назначението ти — казва тя. — За да бъда искрена, покрай сватбата прекарвам повече време да изпълнявам поръчки за Ина, отколкото да говоря с нея. И скоро… — Гласът й заглъхва и тя се вторачва в далечината. — Тя се нуждае от някого, на когото може да се довери. Да разчита.
— Тя скоро ще се омъжи за Ро… лорд Роан — отбелязвам аз. — Тогава нещата ще се променят.
Каро се усмихва малко тъжно.
— Права си, Джулс. Нещата ще се променят — тя стисва ръката ми. — Знаеш ли, че след като ти си тръгна, Ина каза колко много те харесва? Виждала ли си ледена бодлива зеленика преди?
Поклащам глава, засмивайки се против волята си, и тя ме повежда към средата на градината. Докато навлизаме по-навътре, правите, подредени една спрямо друга пътеки стават тесни и криволичещи, а цветните лехи са разпръснати неравномерно навсякъде. Няколко метра по-напред Каро спира и се навежда. Протяга внимателно ръка към един розов храст, избягвайки бодлите, и измъква нещо малко и сребристо.
— Ето я, точно както я описа градинарят — казва тя, държейки някакво тъничко, блестящо растение в дланта си. То сякаш свети. Навеждам се по-близо, за да видя малкото стръкче — красиво, със силно заострени листа, неприличащо на нищо, което някога съм зървала. Стъблото е черно, листата са сребристобели, а плодовете са наситено тъмносини. Осъзнавам, че това е същото растение с тънко стъбло и заострени тесни листенца, което бе изобразено върху кутийката за бижута на Кралицата, същата, която Ади изпусна първия ден, когато Кралицата пристигна в Евърлес.
— Това е магическият знак на Кралицата — пояснява Каро, като че наново е прочела мислите ми. — Твърдят, че растението предизвиква казването на истината и расте само на места, където Магьосницата е използвала магията си.
Прихвам в смях, но бързо спирам, когато тя поглежда нагоре към мен с почуда.
— Не вярваш ли? — пита Каро.
— Съжалявам, баща ми… — изричам на мига аз. — Не съм възпитана с вяра в магиите на Магьосницата.
Това, което не й казвам, е, че баща ми неизменно изразяваше презрението си към подобна идея, когато станах твърде голяма, за да се сгушвам в ръцете му и да моля за приказки. Без Роан наблизо детството ми пак се възправя като нещо мрачно, прекъснато от момента, в който бяхме принудени да избягаме от имението на Гърлинг.
— Но виж — Каро посяга надолу и прецизно разделя един розов храст надве, за да можем да погледнем под него. Надниквам озадачено и се натъквам на ледената бодлива зеленика, растяща в сянката му. Струпана е под формата на храсти или малки дръвчета, едва няколко сантиметра високи, и описва някакви странни шарки по земята — почти като отпечатъци от стъпки.
Коленича, долавяйки спонтанното си желание да докосна растението. Дори и през роклята си усещам студа на каменната пътека върху кожата си. Пръстите ми приглаждат долната част на едно листо и в съзнанието ми изниква ярък образ — ледената бодлива зеленика на същото парче земя, но растяща буйно под бързо прелитащо слънце и сянка. Като че гледам множество дни, които преминават в стремглава последователност.
Изправям се замаяна. Каро ме наблюдава изпитателно, ала не отронва нищо. Тя посочва към безпорядъчния център на градината.
— Ето затова градината е такава. Семейство Гърлинг са я оформили около ледената бодлива зеленика — тя се привежда по-близо и снишава гласа си: — Днес ледената бодлива зеленика се среща рядко. Кралицата поиска лехата на Гърлинг да бъде обрана веднага. Подозирам, че Вериса е бясна.
— Разбирам — не съм убедена в магичността му, но странното видение ме безпокои по причини, които не мога да обясня. Навеждам се до нея и я оставям да ми покаже как да избягвам бодлите и как да бера зелениката, без да повреждам корена й.
Поставяме зелениката в плетената кошница, която Каро е донесла. Растението е толкова миниатюрно и нежно, че ще ни отнеме цялата сутрин да напълним кошницата, но пък след беленето на мава нямам нищо против няколко драскотини по ръцете си, за да набера красивата бодлива зеленика и да послушам леещото се като поток приятно и задушевно бърборене на Каро. Прилича ми на птица със своите отривисти и ползотворни движения, музикален глас и лъщящи тъмни очи. Когато кошницата е една трета пълна, тя казва: