Роан се взира подире й за момент, преди да се обърне към мен. Сред ярката, падаща косо светлина трапчинките му се превръщат в тъмни петна по лицето му. Разбирам, че очаква отговора ми.
— Просто езда — изричам весело аз. Очевидно дори той недоумява къде отиваме заедно с Ина. Вече се потя от топлината на замъка, от тежестта на роклята и от погледа на Роан. — Познавам добре околността… в края на краищата.
Това го удовлетворява. Той си поема глътка въздух, сетне издиша и прокарва ръка през вече разрошената си коса.
— Разбира се. Тревожа се, че става неспокойна. Благодаря ти, че й правиш компания, Джулс — казва той сериозно. — Грижи се за нея и за себе си.
След това ми махва с ръка и се отдалечава в посоката на Беа, изминавайки набързо разстоянието в коридора с широката си крачка. Без да се замисля, понечвам да протегна ръка към него като растение, което винаги се протяга към слънцето. Думата „чакай“ се стопява върху езика ми.
Когато вече е изчезнал от погледа ми, поемам към конюшните, чудейки се защо, защо, защо Ина Голд не е казала на годеника си за какво се отнася това поръчение. С всяка стъпка по коридора чувствам, че тялото ми се превръща в играчка, в марионетка, а конците, дърпани от семейство Гърлинг, Ина, Кралицата и техните тайни, се преплитат в мен, пронизват кожата ми, повличат крайниците ми. Единственото, което пожелах, бе да науча истината за татко — как обаче се озовах в средата на тази шахматна дъска?
Облекчение е да изляза навън — на чистия студен въздух на двора. През нощта е навалял сняг, който е покрил голямата морава с тъничка, искряща, подобна на бял прах завивка. Иска ми се да мога да се разходя, да съзерцавам палисадите и кулите на Евърлес от разстояние, да погледам езерото. Ала слънцето вече е на една длан разстояние над хоризонта, ето защо вместо това се завързвам към конюшните, за да се срещна с Ина.
Тя вече е там, облечена също в сива рокля за път и наметало, а през рамото й е преметната кожена чанта. Зървайки голите ми ръце, тя изважда чифт ръкавици от наметката си и ми ги предлага. Мигновено съм смутена не само от нейната щедрост, но и от факта, че е облечена като мен — като по-старша прислужница.
Тя стои изправена до два коня, единият е сиво-кафяв, а другият — червеникавокафяв. Сиво-кафявият вече е оседлан, а зад нея Там — сърцето ми все още се свива от мъка, когато го видя — закопчава ремъците на гърба на червеникавокафявия кон. Стомахът ми пропада като камък във вода и долавям, как по дланите ми избива пот. Очаквах, че ще вземем кола или карета.
Макар и да мога да яздя — в Крофтън от време на време намирах допълнителна работа, като разнасях съобщения или извършвах доставки на кон — все пак не съм родена за това, а огромните, добре охранени и буйни коне на Гърлинг ме изнервят. След секунда осъзнавам, че съм спряла и зяпам невъзпитано, ето защо бързо свеждам глава и се покланям на Ина.
— Няма нужда — казва тя. Въпреки обикновената й рокля — както винаги изглежда красива и царствена. Но в нея се таи някаква нерешителност, нещо почти печално. Късата й коса е прибрана под обикновена вълнена шапка с тъмни заоблени краищата върху ушите й. — Благодаря ти, че дойде, Джулс.
Предпазливо се доближавам до конете и поздравявам Там с кимване и усмивка. Той поглежда любопитно ту към мен, ту към лейди Голд, питайки ме с очи защо съм тук, до дъщерята на Кралицата. Поклащам леко главата си и оформям с устни: Ще ти обясня по-късно. Забелязвам как неговите устни се изкривяват, както и колко сковано се покланя той. Прибавям го към списъка с хора — в него вече са Лора, Беа и Хинтън — на които дължа обяснение за тази странност.
— Кой кон искаш? — пита учтиво Ина, като че пробва да узнае дали предпочитам захар или мляко в чая си. — Това е Хъни. — Тя погалва сиво-кафявия кон по носа. — А това е Мава.
— Хъни — казвам аз толкова бързо, че Ина се засмива. — Ще яздя Хъни.
— Добре тогава — тя притиска юздите на сиво-кафявия кон в ръцете ми и аз примигвам нервно, докато животното се обръща към мен да ме види, а големите му очи сякаш ме преценяват. Спомням си какво ми казваше татко за конете: „Дори и да си нервна, не се дръж така“. Същото може да се каже и за кралските особи.
Някак допускам, че предстоят още приготовления, но Ина е готова и Там се приближава до мен, за да ме повдигне към седлото на Хъни. Качвам се непохватно върху нея и припряно сграбчвам рога на седлото.