Събуждам се от звука на камбани. Отнема ми малко време да си спомня къде съм — сама в огромното легло на Ина, а през прозореца нахлува светлината на късното утро. Музикалните тонове на камбаните са приятни, но мелодията ме пронизва с тревожно барабанене.
Сядам в леглото и рязко си поемам дъх.
Чувала съм го и преди, не през последните месеци, а като дете. Това е съвкупността от тонове, които се свирят, за да свикат слугите при наказания.
Скачам от леглото, пренебрегвайки тъпата болка, която крещи в черепа ми, и свалям нощницата си. Скоропостижно намирам дрехите си на прислужница, които съм изоставила тук снощи, и пъхвам бележника на Лиъм, закътан наполовина под възглавницата ми, в джоба на престилката си.
В трапезарията над слугите е надвиснал смут. Макар че изпълваме стаята, почти не се чува глъч. Присъединявам се към група кухненски слугини с кърпи и престилки и за първи път ми се иска все още да съм една от тях.
Сърцето ми се свива, когато забелязвам кой стои в предната част на стаята. Разбира се, там е Айвън, който гледа към събиращата се тълпа със злобна усмивка на лице. Той е с униформа и тъмнозелено наметало, полюшващо се над кожена туника. Още двама стражи от Евърлес стоят от двете му страни. А зад тях е Лиъм Гърлинг, който изглежда мрачен.
На няколко крачки пред мен Лора е неспокойна, когато поглеждам надолу, виждам, че тя тревожно мачка подгъва на престилката, която все още носи.
Когато очевидно всички са се събрали, Айвън пристъпва напред.
— Добър ден! — провиква се той весело, както винаги, и кожата ми настръхва от гласа му. — Мой скръбен дълг днес е да ви съобщя за наложено наказание върху една от вас. Жена, която бе хваната в опит да проникне не къде да е, а в древния трезор на Гърлинг — семейството, което храни и приютява всички вас.
Тялото ми се вкаменява. Трезорът. Айвън гледа към нас смръщен заплашително, но гласът му е апатичен. Той се забавлява, наслаждавайки се на ужаса в стаята. Забелязвам неколцина кралски стражи, останали тук без господарката си, ала те са числено превъзхождани и се отдръпват от Айвън и стражите на Евърлес. Ръцете им са кръстосани на гърдите и те някак изглеждат нещастни.
Преди да проумея какво означава това, Айвън отстъпва встрани и една врата зад него се отваря. Двамата стражи, които влизат, влачат едно плачещо момиче за ръцете, момиче с луничава кожа и тъмни очи…
Не!
— Каро Елисия бе открита в коридора пред трезора, опитвайки се да отвори вратата — произнася Айвън, четейки нещо от ръката си. — Като наказание за нарушаването на неприкосновеността на това най-важно място, като офицер на семейство Гърлинг налагам максималното наказание от четирийсет години, които да бъдат източени веднага от кръвта й.
Той надниква през рамо към Лиъм. А Лиъм, действащ, както виждам, като типичен представител на Гърлинг, просто кимва напрегнато с глава. Дава съгласието си. Кралските стражи изглеждат странно удовлетворени от решението.
Каро вяло се бори срещу стражите, които я държат, а по лицето й се стичат сълзи. Едно тихичко „не“ се отронва от устните ми.
Четирийсет години? Дори и за Айвън това е варварско.
И то се случва по моя вина.
Проправям си път през тълпата от слуги. Те гледат втренчено и шептят, докато минавам, но аз не позволявам на множеството да забави крачката ми. Аз бях тази, която искаше да установи какво има вътре в трезора, а на Каро й предстои да изгуби четирийсет години от живота си заради това. Тя просто се мъчеше да ми помогне да си върна нещо от татко. Защото я е грижа.
— Чакайте! — без да се замисля какво върша, аз се спускам напред, докато Айвън минава, и сграбчвам наметалото му.
Той ме поглежда, вирнал веждите се леко развеселен, като че ли съм домашен любимец, който е изпълнил нов трик.
— Какво искаш?
— Вие… вие не можете да й вземете четирийсет години — изричам аз задъхана и сломена. — Прекалено много е наведнъж.
Страховити спомени превземат съзнанието ми — как татко се връща у дома след посещение при търговеца на време в Крофтън, блед, болен и залитащ, след като са му източили няколко месеца време. Може ли човек въобще да оцелее, ако изгуби толкова много време, ако тя изобщо разполага с толкова?