Разтрепервам се неудържимо.
— Това ми е познато — казвам и поглеждам през рамо, за да видя как очите на Лиъм се разширяват. — Не точно това, но нещо подобно беше издълбано над вратата на дюкяна на Кала. Долнопробната вещица на Крофтън. Не толкова сложно или толкова… красиво.
Глифът наистина е красив, почти неземен, заплетен и изкусен и не прилича на нищо друго, на което съм се натъквала. Затварям очи, опитвайки се да си спомня подробно дюкяна на Кала от времето, преди татко да ми забрани да ходя при нея. Винаги съм вярвала, че татко е строг само защото се мъчи да ме предпази да не израсна суеверна и да не пропилея кръвта си в уловките на долнопробните вещици, но сега осъзнавам, че ме е спрял, за да не науча за тайните, които се крият вътре в мен. Обичах да слушам историите на вещиците, без да знам каква истина биха могли да съдържат те.
— Кала ми каза, че формата е предназначена да отблъсне… — Духа на Алхимика, спомням си аз и гласът ми заглъхва. — Но един ден се върнах там и тя беше свалена.
— Майка ми нареждаше рутинни прочиствания на всички градове по нашите земи, за да премахне всякакви стари алхимични символи. Обикновено всеки път, когато се стараеше да се подмаже на Кралицата… — Лиъм посочва към разбитата стена зад нас, където поразената Крепост на Крадеца сякаш е отворена за нощта.
— Тогава тези… — впервам отново очите си в глифа, опитвайки се да дешифрирам една форма над множество други. Умът ми бучи. — Какво означават тези символи? Нямаше да бъдат издълбани в стена, ако не бяха важни, нали?
Вдигам ръка, за да докосна стената, а сетне спирам, застинала от страх. След миг Лиъм се присъединява към мен до стената и проследява линиите с увереността от отдавнашното им познаване.
— Това е някакъв древен език, използван от старите учени и алхимици. Много от тези символи са дори по-стари от древния семперански и никой не знае къде са възникнали — посочва той към една проста крива линия. — Този означава вода. — Лиъм спира, прокарвайки пръста си по някакъв кръг с по-малък кръг в него. — Този прилича на кучешка глава. А този е самото време. Алхимиците — ти и твоите последователи — са предавали своята история по всякакъв възможен начин, въпреки че Кралицата или може би Каро я е унищожавала на всяка крачка. Предавали са я на парчета, чрез истории. Налагало се е да защитят познанията си от Магьосницата. Така че при тях нищо не е било просто.
— Разбира се, че не е било — но моите стари истории вече изплуват в съзнанието ми. Когато Змията открадна сърцето на Лисицата, тя го погълна цялото.
— Отне ни години, за да научим какво означават всички тези символи, и дори още по-дълго, за да ги разграничим. Но този, който се повтаря няколко пъти, означава оръжие също както и в документите. А пък този, най-големият от всички, означава любов или сърце. А този… — той се отдръпва от стената. — Този означавало. Поставени по този начин, образуват нещо като изречение: оръжие срещу голямо зло.
— Оръжие срещу голямо зло? Срещу Каро — задъхвам се аз.
Една студена тръпка се спуска надолу по гръбнака ми. Изведнъж сякаш всичките ми спомени започват да танцуват мъчително близо до повърхността и единственото, което трябва да сторя, е да пристъпя напред и да хлътна в тях. Нещо като че се движи над рамото ми, в крайчеца на окото ми, но когато извръщам бързо глава, за да погледна, там няма нищо.
Смътно дочувам гласа на Лиъм над рамото си.
— Има и други символи, чието значение все още не знам. Потребни ми бяха години, за да проучвам и търся дискретно, но не мога да намеря никакъв запис за тях, нито пък Илайъс успя…
Думите му обаче звучат далечни, като че ли се намира на другия край на дълъг тунел. Аз потръпвам.
Зрението ми се размазва. Всичко се размазва с изключение на глифа на стената пред мен, който ми се струва някак по-рязък и отчетлив, по-видим. Дъхът и сърдечният ми ритъм се ускоряват и аз протягам ръка назад към Лиъм, нуждаейки се отчаяно от нещо, от някого, който да ме закотви към настоящия момент. Ала преди да смогна да го докосна, образът му се разтваря в очите ми и гласът му заглъхва, заменен от плетеница от други гласове. Навсякъде около мен… някак познати, но паникьосани.