Лишила съм я от тази сила или поне от част от нея. Необичайна смесица от гордост и объркване се прокрадва в мен при тази мисъл. Сега силата на Каро зависи от други. Спомням си старата Кралица, бледа и студена на допир дори когато беше жива. Думите на Каро, след като тя се строполи на земята. Изпила съм кръвни монети, равняващи се на стотици години, и мразя вкуса им.
Слънцето залязва, разстилайки тъмнината над нас. В настъпващата вечер е по-лесно да оставя ума си да се скита. Откривам, че искам повече от всякога пътят да е по-чист, аз да съм по-силна, миналото ми да не е обвито в тайнственост. Отправям молитва към всички, които съм изгубила — Роан, татко, Амма — когато се върнем в Белууд, пътят към унищожаването на Магьосницата да се отвори пред нас светъл, блестящ и ясен.
Не, не молитва… обещание.
Взирам се в гърба на Лиъм и ми се иска да мога да му кажа това. Мускулите му се движат под наметалото с мрачна решителност.
Напред пред нас се появява главната порта на Белууд. Илайъс е там.
Усещам пристъп на облекчение, като го виждам в безопасност, жив… но гледката зад него вкопава нозете ми в земята. Това е тъмен силует на кон, придружен от група войници, фигурата е покрита с наметало от главата до петите и се движи с почти свръхестествена грация, която запраща ледени тръпки по гръбнака ми.
Тук са за мен — шепне един притаен, тъничък глас в мен.
18
Лиъм вдига ръка пред мен, за да ме предпази, преди да ме дръпне в една редица от храсти. Това е най-сносното прикритие, което имаме, освен да рискуваме да покажем магия. Аз притискам лицето си към влажната пролетна трева до него, за да заглуша дишането си.
Не смея дори да обърна глава, за да погледна назад към входната порта, но сме достатъчно близо, за да разпозная гласа на Илайъс, и дори през силното думкане на сърцето ми в ушите мисля, че мога да доловя напрежението в него.
— Благодаря ви за ескорта, макар че изобщо не беше необходимо. Кънимор също е видял своя дял от наемни и други убийци…
Струва ми се, че отнема цяла вечност на войниците и странния човек на кон — толкова са много, сигурно десетина души — да влязат в училището. Сърцебиенето ми не отслабва, докато стъпките им заглъхват. Когато с Лиъм се отправяме обратно към Крепостта на Крадеца, вече е съвсем тъмно. Илайъс е точно зад арката и ни чака да влезем.
На горния етаж Лиъм веднага започва да крачи. По-лесно ми е да бъда спокойна, когато го виждам толкова объркан. Илайъс ми се усмихва дори когато Лиъм избухва:
— Кой беше онзи, конникът?
— Здравей и на теб — усмивката на Илайъс се разколебава за кратко. — Наемник, на когото Ина е поръчала да те намери, мис Ембър. Кралицата настояваше той да ме придружи до Белууд, тъй като аз нямах търпение да се върна към обучението си.
— Те знаят ли, че съм тук? — питам аз.
Илайъс спира за малко.
— Не мисля. Но този ловец на глави не е особено приказлив. Нямам представа с каква информация разполага. Никой не знае нищо за него: откъде е, защо тя го е избрала — размърдва се Илайъс от крак на крак. — Въпреки това Каро явно му се доверява много. Заповядала е повечето от войниците да наблюдават реките и пристанищата, а на Ловеца е позволила да властва във вътрешността на страната. Допусках, че това може да е хитрост, за да запази хората спокойни, но тя изглежда искрено уверена, че той може да те намери.
По гръбнака ми се спуска лед. Каква магия или средство може да е дала Ина чрез Каро на този ловец? Войниците, разположени из цяла Семпера, така или иначе бяха прекомерна заплаха, но мъжът с наметалото, чийто силует бе достатъчен, за да замръзна на място — кой знае на какво е способен той. В миналото ми се крие изобилие от заплахи. Мисълта за още един враг, дебнещ в Семпера, изпраща вълна на изтощение през мен.
— Има още нещо — Илайъс навежда смутено очи към пода. — Линфорт, директорът на Белууд, поиска Лиъм да присъства на вечерята, която дава в чест на Ловеца и неговите кралски войници.
Кръвта се оттича от лицето ми.
— Той знае ли нещо? Че Лиъм ми помага?
— Не — отвръща презрително Илайъс. — Магистър Линфорт не може да запази такава тайна за себе си дори ако му предложите кръвни монети за хиляда години. Той просто обича да се фука пред важните си гости със своя високо ценен питомец Гърлинг. Не се притеснявай, Джулс.