То е пълно с ученици, които са захвърлили своите униформени дрехи и са облечени в рокли и жилетки. Върху дълга маса край една от стените има множество бутилки с ейл, вино и мейдъл, а две момичета в ъгъла изпълняват някаква песен на цигулка и барабан, хората са ги наобиколили и извикват имената на песните, които искат да чуят… „Стражът на Кралицата“, „Един час срещу любов“. Присъстващите се поздравяват взаимно, смеят се и се прегръщат.
Музиката отеква в стените, наслагва се в пространството, а хората се полюшват в ритъма, притиснати един до друг. По нищо не прилича на изтънчената красота на бала за коронацията на Ина или дори на бара в Лаиста — мястото е шумно и тъмно, закътано и вълнуващо. Под слабата светлина е трудно да се различат чертите на лицата, твърде шумно е, за да се долови някакъв конкретен глас. Бавно усещам как мускулите ми се отпускат.
Беше безразсъдно от моя страна да дойда тук, знам това, но шумът изтиква целия страх към краищата на съзнанието ми. Стеф не сгреши по-рано. Кой би помислил да търси тук Джулс Ембър?
Илайъс се обръща към масата и после пристига с напитка в ръце. Подава ми я, червено вино в стара тенекиена чаша, а аз отпивам и чувствам как топлината потича из тялото ми. Прекалено шумно е, за да говорим, така че вместо това стоим с гръб към стената и наблюдаваме тълпата. Нямам никаква представа как да танцувам, но искам, сякаш музиката е магнитна сила, теглеща тялото ми напред.
Съпротивлявам й се, оставайки близо до Илайъс. Погледът ми попада върху Стеф в тълпата. Светлината от лампата блести върху кафявата й кожа, докато тя танцува близо до красиво русокосо момиче, краката им се движат бързо в някакви сложни стъпки, които не мога добре да проследя. Тя хвърля поглед към мен през рамо, намигва ми и аз усещам как устата ми се разтяга в усмивка.
Тук, дълбоко под земята, където никой не знае името ми или лицето ми, мога почти да се престоря, че ще бъда някоя друга, когато се появя отново. Не Алхимика нито дори Джулс Ембър. Като че бих могла да се превърна в момиче точно като всяко друго на това парти, а когато изляза на лунната светлина, ще бъде, за да се озова в някое безопасно легло и със здрав покрив над главата ми. Дом, минало и бъдеще, които не плуват в кръв и не са изписани на език, който не мога да говоря.
След като песента замира, Стеф се появява до нас. Русото момиче е до лакътя й, а зад тях има още трима ученици, чиито очи са вперени в Стеф.
— Направи магията си! — подканва я един от тях, смеейки се. — Призови Магьосницата, за да благослови това парти!
Сърцето ми блъска в гърдите. Внимавам да не реагирам, макар да чувствам, че Илайъс се напряга до мен при техните викове.
— Вино! Някой да ми донесе кана с греяно вино — надава глас Стеф. Русото момиче се врътва и след малко се връща с дървена кана, от която се вие пара. То я тиква в ръцете на Стеф.
— Съберете се! — заповядва драматично Стеф. Учениците се струпват около нас, плещите на непознати се притискат към моите. Не съм била с толкова много хора след кухнята в Евърлес, а това е едновременно ужасяващо и успокояващо.
Стеф държи в ръката си монета от една седмица, блестящ на оскъдната светлина бронз, и наоколо се разнася меко съскане, когато монетата се плъзва от дланта и във виното. Насилвам се да се усмихвам заедно с всички останали, въпреки че сърцето ми все още бие учестено. След това Стеф разтваря другата си ръка, за да разкрие набор от малки предмети — ледена зеленика, осъзнавам аз, като се вглеждам по-отблизо, с нейните странни тъмни плодове и сребристи листа. По гръбнака ми се спуска хлад, докато си припомням какво ми каза Каро, а именно че ледената зеленика расте на местата, където някога е бродила Магьосницата. Излиза, че не мога да прекарам нито час, без нещо да ми напомни за нея.
Стеф стисва юмрука си, след това го разтваря над бокала и пуска сребърните и сини парчета във виното — точно както стори при моята кръвна регресия. Миризмата, която се разнася от каната сега, е необичайна, металическа и опияняваща и аз се озовавам наведена напред заедно с другите, за да видя какво ще се случи.
— Ледена зеленика и кръвно желязо заедно — произнася Стеф с напевен глас. — Силите на Алхимика и Магьосницата комбинирани.
Задържам дъха си, след което трябва бързо да го прикрия като кашлица, когато едно къдрокосо момче се обръща да ме погледне. Толкова отдавна не съм прекарвала време с приятели, че нямам представа дали Стеф целенасочено не ме дразни. Надзъртам към нея, желаейки тя да почувства раздразнението в погледа ми, макар че сега е със затворени очи и мърмори над виното на нещо подобно на древен семперански. Пръстите ми се забиват в ръката на Илайъс, без да го искам.