— Какви ги върши тя?
Той врътва очи.
— Нищо. Ледената зеленика подслажда вкуса на евтиното вино. Прави го на всяко парти, за да изплаши новите ученици. Всичко е само за забавление.
Смехът ми прозвучава фалшиво в собствените ми уши. Пъхвам ръката си под лакътя на Илайъс и го дръпвам към тълпата от танцуващи в средата. Музикантите са подели нова мелодия, бърза, весела и приятна, а движенията вече не ми се струват толкова непосилни, след като съм погълнала известно количество от напитките. Илайъс хваща ръцете ми и започва да ме върти и върти. Когато тълпата се разделя, аз съзирам Стеф в другия край на стаята как отпива от димящото вино, все още владееща изцяло вниманието на своите невярващи поклонници. Махвам в нейна посока, докато накрая тя не вдига глава, прекъсвайки по средата номера, който разиграва в момента.
Илайъс танцува с някаква групичка и не забелязва, че се измъквам, за да стигна до Стеф. Кръвта ми е топла, сърцето ми леко. И Стеф се чувства като мен, съдейки по розовия цвят на бузите й и ярките й, блестящи очи, докато размахва ръцете си в сложен танц, прекъсвайки дима, който се издига от чашата й. Странна смесица от ревност и тъга напира в мен, докато хората около нея се смеят на движенията й. Магията й е просто поредното забавление в нощта, изпълнена с множество подобни, нещо, което хората да позяпат между мейдъла и танците.
Прониквам в кръга и хващам ръката на Стеф.
— Имам нужда от малко въздух — почти извиквам в ухото й. Партито е станало по-шумно един час след пристигането ни, и е по-пренаселено. — Ще дойдеш ли с мен?
Тя ме стрелва раздразнено, но очите й се разширяват, когато установява, че това съм аз. Хвърля поглед през рамо, намигайки на русото момиче.
— Ще се върна само след миг. Дано не ти липсвам прекалено много.
След като веднъж е прибрала нещата си — пъхнала е остатъка от ледена зеленика в някакъв скрит джоб на ризата си, аз я повеждам по един от разклоняващите се тунели. И двете се разсмиваме, когато минаваме бързо покрай една двойка, преплетена във всеотдайна прегръдка. Щом ги подминаваме и вече не сме в полезрението им, Стеф забавя крачка и кляка до стената, избърсвайки челото си с ръка. Музиката и шумът на партито се носят по тунела към нас, но тук е по-тихо и спокойно. Сядам до Стеф, благодарна за възможността да си поема дъх.
— Откри ли нещо интересно в книгата ми? — питам я аз, събрала смелост от напитката.
Тя свива рамене.
— Не съм я чела.
Веждите ми се сключват в объркване. Стеф вижда това и се разсмива.
— Просто исках да се заям с Лиъм Гърлинг — последните две думи някак изпадат от устните й, капещи от презрение.
— Защо не го харесваш? — питам аз, без да се замисля. Тогава чувам собствените си думи и правя грешката да добавя някаква уговорка: — Искам да кажа, разбирам. Аз също не го харесвах. Доскоро.
Стеф ме наблюдава, а една малка многозначителна усмивка подръпва устните й нагоре.
Руменина плъзва по лицето ми и аз свеждам очи към ръцете си.
— Не си ли и ти от петте семейства?
— Не и официално. Но приемам мнението ти — въздъхва тя и отмята глава назад. Меките звуци от музиката се носят в тишината, а тоновете ромолят около нас като дъждец. — Просто си мислех, че ако някога срещна Алхимика, майка ми ще бъде до мен.
Поглеждам назад по посока на партито, към тълпата.
— Това ли е, което действително искаш от живота си? Малки номера и тайни, които никой около теб никога няма да разбере?
Стеф се засмива, но в смеха й има някаква острота.
— Всъщност… харесвам малките си тайни — отвръща бързешком тя. — Надявам се, че нямаш нищо против тази работа с Алхимика, Магьосницата и ледената зеленика. В този момент това е просто… навик. — Тя ми се усмихва унило. — Забравих, че тази вечер имам изискана компания.
— Всичко е наред — отговарям автоматично аз. И то е. Може би трябва да се чувствам по-предпазлива по отношение на историята си, но изпитвам някаква свързаност с тази хаплива, смееща се вещица. — Кой знае. — Добавям аз, мъчейки се да звуча фамилиарно, а не изпълнена с копнеж. — Може би ледената зеленика можеше да отключи нещо в мен.
Стеф ме поглежда косо.
— Не те излъгах по-рано, Джулс. Не знам как другояче да ти помогна. Съжалявам. Но си помислих за някой друг, който би могъл да го стори.