СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор………………………………………………………..9
Списък на картите………………………………………………. 13
Легендата за Европа……………………………………………. 17
Въведение……………………………………………………….21
I. Peninsula: Полуостровът……………………………………….. 69
II. Hellas: Древна Гърция .. ;………………………………… 117
III. Roma: Древен Рим, 753 е. пр. Хр. - 337 е. сл. Хр. ………………. 171
IV. Origo: Раждането на Европа, около 330-800 а. сл. Хр………………..235
V. Medium: Средновековието, около 750-1270 а………………………… 311
VI. Pestis: Християнският свят в криза, около 1250-1493 а………………401
VII. Renatio: Ренесанси и реформации, около 1450-1670 а………………..485
VIII. Lumen: Просвещение и Абсолютизъм, около 1650-1789 а……………….591
IX. Revolutio: Континент в смут, около 1770-1815 а…………………… 687
X. Dynamo: Юзината на света, 1815-1914 а……………………………..767
XI. Tenebrae: Европа в затъмнение, 1914-1945 а………………………. 903
XII. Divisa et Indivisa: Европа разделена и неделима, 1945-1991 а……… 1059
Бележки към главите…………………………………………… 1141
Бележки към капсулите ……………………………………….. 1175
Приложение I. Списък на капсулите………………………………. 1208
Приложение II. Бележки към илюстрациите…………………………. 1210
Приложение III. Историческо резюме……………………………… 1219
ПРЕДГОВОР
Кое е оригиналното в тази книга, разказваща историята на Европа? Тъй като повечето аспекти на темата са разработени подробно от други историци, рядко се налагаха фундаментални проучвания. Оригиналността на книгата е в подбора, преподреждането и представянето на съдържанието. Главната цел бе да очертаем една мрежа във времето и пространството за европейската история и чрез представяне на изчерпателна сфера от теми в тази рамка да създадем впечатление за непостижимото цяло.
Академическият апарат бе сведен до минимум. Няма бележки, отнасящи се до факти и съждения, които могат да бъдат намерени във всяка от предложените за справка книги. Сред последните дължим да споменем специално двадесет и деветте тома от “The Encyclopaedia Britannica’’ (11 -о издание, 1910-11 ), която далеч превъзхожда всичките си наследници. Бележките в края са дадени само за да конкретизират по-малко познатите цитати и източниците на информация, невключени в сферата на стандартните учебници. Човек не трябва да приема, че текстът непременно е в съгласие с интерпретациите в цитираните трудове: “On ne s’étonnera pas que la doctrine exposée dans le texte ne soit toujours d’accord avec les travaux auxquels il est renvoyé en note” *.
Академичните съображения, които лежат в основата за написването на настоящата книга, са изложени във въведението. Но конструкцията й може би се нуждае от някои обяснения.
Текстът бе построен на няколко различни нива. Дванадесетте разказвателни глави обхващат цялото минало на Европа, от предисторията до настоящето. Те постепенно се приближават от далечния фокус в Глава I, която покрива първите пет милиона години, до сравнително близкия фокус в Глави XI и XII, които покриват XX век с приблизително по една страница на година. Във всяка глава има и подбор от по-специфични “капсули”, подбрани и заснети в увеличен образ и илюстриращи теми с по-тесен обхват, които прерязват хронологичния поток. Всяка глава завършва с широкоъгьлна “снимка” на целия континент, видян от една специфична гледна точка. Цялостният ефект може да се оприличи на исторически фотографски албум, в който панорамните табла са разнообразени със сбирка от детайлизирани притурки и снимки в близък план. Надявам се да разберете, че степента на прецизност, постижима на тези различни нива, ще варира значително. Не може да се очаква, разбира се, че един труд на синтеза би могъл да се сравнява със стандартите на научните монографии, които имат и доста по-различни цели.
* „Човек няма да се изненада, когато доктрината, обяснена в текста, не винаги е в съгласие с трудовете, които се споменават в бележките”; Ferdinand Lot, La Fin du monde antique et le début du Moyen Âge (Paris, 1927), 3. (Б. a.)
10
ПРЕДГОВОР
Дванадесетте основни глави следват конвенционалната рамка на европейската история. Те осигуряват основната хронологична и географска рамка, в която се вписват всички други теми и въпроси. Концентрирани са върху “събитийно базирана история”: върху принципните политически деления, културни движения и со-цио-икономически тенденции, които позволяват на историците да разчупят масата от информация на податливи за обработка (макар и по необходимост изкуствени) единици. Хронологичното ударение пада върху средновековните и съвременните периоди, в които можем да видим как оперира едно европейско общество. Географското разпространение се стреми да покрие еднакво всички части от Европейския полуостров от Атлантика до Урал - на север, изток, запад, на юг и в центъра.