Накрая изходът от обсадата бил решен от чумата и предателството. Картагенците, които били поразени от чумата, когато нападали Сиракуза два века по-рано, сега били наказани от същата болест, докато се опитвали да защитят града. И тогава, докато се водели преговори, един иберийски капитан на име Мориск, един от тримата префекти на Акрадина, решил да спаси кожата си, като пусне римляните да влязат край извора Артуза. По уговорен сигнал, по време на една атака за отвличане на вни-
166
HELLAS
манието, той отворил портата. След като поставил пазачи в къщите на хората от про-1 римската фракция, Марселий изоставил Сиракуза за грабеж.
Счита се, че Архимед бил една от многото жертви. По-късната версия твърди, ] че той бил убит от римски войник, докато решавал математическа задача, начертана 1 в пясъка. Плутарх прави преглед на различните версии, които били в обращение то j гава:
Когато това станало, Архимед бил сам, решавайки някаква задача с помощта на диаграма. Концентрирал съзнанието си върху задачата, той не разбрал за нахлуването на римляните.
Изведнъж един войник приближил до него с изваден меч и му наредил да отиде при Map-1 селий. Архимед отказвал, докато не реши задачата си… Тогава войникът се разярил и го убил. ]
Други казват, че римлянинът… го заплашил, че ще го убие веднага и че Архимед, когато ] го видял, искрено го помолил да почака, да не би задачата да остане без доказателство. Но ! войникът не обърнал внимание и го довършил още на часа.
Има и трета история, че няколко войници нахълтали при Архимед, докато той носел ня-кои от научните си инструменти на Марселий - слънчеви часовници, сфери и квадранти. Те го убили, мислейки, че носи злато.
Обаче е постигнато общо съгласие, че Марселий бил силно натъжен от смъртта му, не обърнал внимание на убиеца, а потърсил роднините на Архимед, за да им отдаде уважението ] си*.
Такова било взаимодействието, когато гръцката цивилизация се срещнала с римската сила.
По негово собствено желание, изразено преди това, Архимед бил погребан в гробница, проектирана като сфера в цилиндър. Някога той казал, че съотношението | 2:3, както е изразено в сферата и цилиндъра с еднаква дължина и диаметър, предлага най-приятните пропорции.
Падането на Сиракуза имало незабавни последствия. На културния фронт то лежи в основата на страстта на римляните към всичко гръцко. Художествената плячка, пише Ливий, беше не по-малка, отколкото ако бе плячкосан самият Картаген. Тази плячка • въвела модата на гръцките артефакти и гръцките идеи, които по-късно се превърнали в норма за всички образовани римляни. Това вероятно е бил единственият най-мощен стимул за израстването на съвместната гръко-римска култура. На стратегическия фронт то завършило римското завладяване на Сицилия. Откъснало Картаген от главния му източник за търговия и храна и лишило Ханибал от главния му източ-: ник за логистична подкрепа. Преди Сиракуза Рим бил равностоен играч в тристран-ната гръко-картагенско-римска силова игра. След Сиракуза Рим овладял инициативата във всички посоки.
В по-дълги срокове римският успех в Сицилия насърчил по-нататъшната намеса на римляните в гръцките дела. По време на обсадата на Сиракуза Рим току-що бил сключил съюз с Етолийската лига в Централна Гърция, за да обходи другия съюзник на Картаген, Македония. Оттогава нататък Рим имал гръцки клиенти, които трябвало да бъдат задоволявани, и интереси, които да бъдат защитавани. Трите македонски войни (215-205, 200-197 и 171-168) и борбата срещу главния македонски съюзник
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
167
Антиох III Сирийски напълно въвели римляните в Гърция. Накрая, както в Сицилия, Рим решил да приключи с усложненията, като превърне цяла Македония и Пелопонес в римски провинции.
С времето падането на Сиракуза трябва да е било забравено дори и от сиракузците. Те били щастливи заради това, че са избегнали съдбата на другите победени градове, където цялото оцеляло население обикновено било продавано в робство. В крайна сметка това било само едно събитие от безкрайната серия от кампании и битки, придружаващи възхода на Рим и упадъка на Гърция. След размисъл обаче то може да ни се стори симптоматично за промените, които щели да имат много по-големи последствия, отколкото самата средиземноморска политика.
Историците, които поглеждат назад към триумфалната експанзия на Рим, са заключени в познанието за по-нататъшното развитие. Те са напълно уверени, че на появилата се в резултат на експанзията гръко-римска култура й е било съдено да доминира в целия античен свят и да упражни трайно влияние върху един от стълбовете на ‘Западната цивилизация”. Техните сетива са по-малко чувствителни към другите тенденции и перспективи, които са съществували наред с нея. Също така, напълно въоръжени с познаването на гръцки и латински, стандартните движещи сили на висшето образование в съвременна Европа, те понякога се забавят значително и не свързват растежа на гръко-римската сфера с цялостната панорама на тогавашните събития. Никой не може да отрече безпристрастно, че сливането на гръцкия и римския сеят, в което падането на Сиракуза е сигнален момент, е било процес с огромно значение. Трудно е да се види, че са съществували и други, напълно реални перспективи.