Не са оцелели никакви документи за размислите на сиракузците по време на обсадата. Но голяма част от гражданите на този търговски град трябва да са пътували много. Те са живели на остров, дълго оспорван от гърците и картагенците и съвсем наскоро завладян от римляните. В резултат на това, чиято и страна да са заемали в Пуническите войни, те със сигурност трябва да са смятали картагенците, както и самите себе си, за членове на един древен ред, изправен пред предизвикателството, отправено от римските парвенюта. Разбира се, като морска търговска нация те вероятно са изпитвали посилна родствена връзка с Картаген, отколкото с Рим. Определено, живеейки повече от век след като Александър поставил гърците в близък контакт с Персия и Индия, те със сигурност трябва да са усещали себе си като част от този гръко-ориенталски свят на елинизма, а не от гръко-римския свят, който все още не е бил създаден. За тях центърът на света несъмнено не е бил нито Картаген, нито Рим, а Александрия.
Модерните перспективи често представят Сиракуза като гръцки, а оттам и като европейски град, чиято нова връзка с европейския Рим била едно естествено, ако не и неизбежно развитие. Те инстинктивно избягват предположението, че в този критичен момент гърците са били повече азиатци, отколкото европейци, или че те са могли да продължат да поддържат ориенталските си връзки завинаги. Малко курсове по история на “Западната цивилизация”, които уважават Архимед, биха посочили, че великият математически гений отдава живота си, противопоставяйки се срещу съюза на своя гръцки град с Рим.
168
HELLAS
Четири години след битката при Кана положението на римляните все още било несигурно. За картагенската партия е било напълно приемливо да прецени, че на Map-селий му липсват сили да превземе Сиракуза чрез щурм; че римското поражение край Сиракуза ще даде кураж на другите съюзници на Картаген; че повторното налагане на картагенската власт в Сицилия ще гарантира подходяща логистична подкрепа за Ханибал; че той, снабдяван ефективно, ще излезе от задънената улица в Италия; че, с други думи, съществуват всички възможности Рим да бъде победен. В Сиракуза нямало Катон*, но разрушаването до основи на непокорните градове било установена практика. При дългите бдения върху стените на Сиракуза е напълно възможно някой i от хората на Архимед, ако не и самият Архимед, да се е замислил реалистично: Roma delenda est - тоест, преди да удари чумата и преди Мориск да отвори портата**.
Познанията на сиракузците за света вероятно са били ограничени до Велико- ] то море и до страните от Изтока. Науката география е постигнала голям напредък в антична Гърция, въпреки че границите на света, директно познати на древните, не се променили драстично. Един съвременник на Архимед, Ератостен от Кирена (276-196), библиотекар в Александрия, достигнал до заключението, че светът представлява една сфера; и неговият труд бил познат на Птоломей и Страбон. Но освен финикийския ; маршрут до островите Тин бил постигнат малък напредък в практическите изследвания. Не е известно да е бил направен контакт със Западна Африка, с двете Америки или с по-отдалечените части на Европа. Устойчивото разделение между “цивилизо-1 вания” свят на Средиземноморската брегова линия и “варварската” пустош отвъд не било преодоляно.
В края на III век средиземноморската цивилизация все още била съставена от три основни сфери на влияние: картагенска на запад, римо-италийска в центъра и гръко-елинска на изток. Благодарение на завоеванията на Александър тя била свързана по-близко отпреди с ориенталските империи от Египет до Индия. Наред с неясните си следи в Централна Азия тя имала някакви слаби връзки с Китайската империя, която в същия този момент започнала изграждането на Великата стена за защи-j та срещу номадските нашествия.