Несъмнено, опитвайки се да обясни римския феномен, човек трябва да постави силно ударение върху този почти животински инстинкт за “териториален императив”. Римските приоритети лежат в организацията, експлоатацията и защитата на тях-нататеритория. По всяка вероятност плодородното поле на Лациум е създало навиците и уменията на сухоземното заселване, сухоземната собственост, сухоземната икономика, сухоземната администрация и базираното на сушата общество. От там израства римският гений за военна организация и дисциплинирано управление. На свой ред дълбоката привързаност към земята и към стабилността, които поражда сел-
172
ROMA
ският живот, поощрявали римските добродетели: gravitas - чувство за отговорност, Я pietas - чувство за преданост към семейството и страната, и iustitia - чувство за вро-I ден ред. “Земеделците стават най-силните мъже и най-храбрите войници”, написал 1 Катон Стари1.
Съвременните подходи към Римската цивилизация варират от безкрайно въз-1 хищение до пълно отвращение. Както винаги има хора, боготворящи силата, особе-1 но сред историците, които са предразположени да се възхищават от всичко силно, 1 които изпитват по-непреодолимо влечение към могъществото на Рим, отколкото към 1 изтънчеността на Гърция. Те се възхищават от размерите и здравината на Колизе-1 ума, без да се замислят за целите, с които той е бил съграден. Всъщност Колизеумът § се превръща в символ на римската цивилизация. Той се превръща в баналност: “Ko-1 гато падне Колизеумът, ще падне Рим; а когато падне Рим - светът”2. В същото вре-1 ме има и силно изразено мнение, което не харесва Рим. За мнозина Рим е най-доб-1 рият имитатор и продължител на Гърция в по-големи размери. Гръцката цивилизация 1 притежава качество, а Римската - повече количество. Гърция е оригиналът, а Рим! производната. Гърция има стил, а Рим - пари. Гърция е изобретателят, а Рим - Отде-1 лът за проучване и развитие. Разбира се, такова е било и мнението на някои от по I интелигентните римляни. “Дали гърците са хранели такова презрение към новото като нас, пита Хораций в своите “Послания“, каква творба с древна дата съществува I сега?” Нещо повече, римляните опошляват много от нещата, които копират. В архи- ] тектурата например те заемат претрупания и пищен късен коринтски стил, но не и ] дорийския или йонийския. “Цялата тъкан на гръцкото изкуство се разпада на парче-] та, пише един критик, когато се докосне с една чисто утилитарна нация като Рим”3; 1
Дългът на Рим към Гърция обаче е огромен. В религията римляните възприемат ] изцяло олимпийските богове - превръщайки Зевс в Юпитер, Хера в Юнона, Арес в Марс, Афродита във Венера. Те възприемат гръцката морална философия до такава ] степен, че стоицизмът е бил по-типичен за Рим, отколкото за Атина. В литературата ] гръцките писатели съзнателно били използвани като модели от техните латински последователи. Било прието като абсолютно правило, че един образован римлянин трябва да владее свободно гръцки. В умозрителната философия и в науките римляните буквално не постигнали никакъв напредък след по-ранните постижения.
Но все пак би било погрешно да се твърди, че Рим по някакъв начин е бил младши партньор в гръко-римската цивилизация. Римският гений се проектира в нови сфери | особено в законите, военната организация, администрацията и инженер-: ството. Нещо повече, напреженията, надигащи се в Римската държава, родили литературна и артистична чувствителност от най-висок ред. Не е случайно, че много водещи римски войници и държавници са били писатели от голяма величина. Но и дългият списък с римските пороци не може да бъде забравен. Критиците посочват особено отвратителните форми на робство, безмерната жестокост и, с времето, степента на упадъчност, пред която елинизмът изглежда направо пуритански.
В най-широкото си определение от основаването на Вечния град през 753 г. пр. Хр. до окончателното унищожение на Римската империя през 1453 г. сл. Хр. политическата история на древния Рим е продължила 2206 години. В по-обичайното си определение, от основаването на града до сгромолясването на западната част от Римската
ДРЕВЕН РИМ
173
империя, чиято столица бил Рим, тя продължава едва наполовина от споменатото време. Тя обикновено се разделя натри отделни периода: Царството, Републиката и Империята. [А11С]