Полулегендарното Римско царство в много отношения съответства на по-ран-ната “Героическа епоха” в Гърция. То започва с легендата за Ромул и Рем, осиротелите близнаци, смятани за наследници на Еней, които били откърмени от вълчица, и свършва с прогонването на последния от седемте царе, Тарквиний Горди, през 510 г. пр. Хр. Тези два века и половина се простират далеч преди епохата на документираната история. Ромул, основателят на Рим, вероятно е организирал отвличането на са-бинянките, което помогнало за населяването на новия град. Нума Помпилий, саби-нянин, въвел календара и официалните религиозни практики. Той основал храма на Янус във форума, чиито врати били отворени по време на война и затворени в мир-но време. Тулий Хостилий, третият цар, латин, разрушил до основи съседния град Ал-баЛонга и депортирал населението му. Анций Марций създал реда за отделяне на р/еЬв, или “обикновените хора”, от внасяните отвън пленници. Сервий Тулий, шестият цар, дарил Рим с първата му конституция, давайки на плебеите независимост от патрициите, и създал Латинската лига. Петият и седмият цар, Тарквиний Писций и Тарквиний Супербий, били с етруски произход. Единият се заел с първите обществени строежи, включително и с големия канал, кръстен на неговото име. Последният бил прогонен след отвличането на Лукреция, организирано от неговия син. [ЕтпизснЕтд]
Рим със своите седем хълма контролирал стратегическата пресечна точка на река Тибър и бил един от няколкото градове в Лациум, в който се говорело на “латински” език. В онези ранни години той бил под господството на помощните си съседи, особено на етруските на север, чийто укрепен град Вейн се намирал само на 16километра от форума. Останките от “Етруските места” във Вулчи, Тарквиния и Перуджа свидетелстват за една напреднала, но мистериозна цивилизация. Рим заел много неща от тях. Според Ливий градът едва оцелял след опита на етруските да го щурмуват и да възстановят Тарквиний на трона, но едноокият Хораций Цоклий задържал Сублицийския мост:
Тогава заговорил храбрият Хораций Капитанът на Портата:
“При всеки мъж на този свят
Смъртта идва рано или късно;
И как подобре може да умре той,
Ако не в бой срещу страховития враг,
За праха на дедите си
И храмовете на Боговете си?
Копайте под Моста, Консуле,
С пълна скорост:
Аз, с още двама помощници,
Ще задържа врага.
На тази тясна пътека хиляда
Могат да бъдат спрени от трима.
174
ROMA
лис
РИМСКАТА хронология се базира върху условната дата за основаването на града. Нулевата година дълго е приемана като еквивалент на 750 г. пр. Хр. Всички следващи дати са изчислени АЦС, аЬ игЬе жШШ “от основаването на града”. Модифицираната схема се появява през I век сл. Хр., когато изчисленията на М. Терентий Варон (636-725 АиС), “най-учения сред римляните”, правят датата на основаването на града еквивалентна на 753 г. пр. Хр.
До времето на Варон обаче повечето римляни свикнали и с алтернативната система, която не се отнасяла до датата или годината, а до имената на годишните консули. Както в официални документи, така и в ежедневни разговори те говорели за “годината на К. Терентий Варон и Л. Емипий Паулий” (216 г. пр. Хр.) или за “седемте консулства на К. Ма-рий” (107, 104, 103, 102, 101, 100 и 86 г. пр. Хр.). Човек трябва да има огромни познания върху римската история, за да проследи справките. Малцина образовани хора не знаели, че по-старият Варон и Емилий Паулий командвали римската армия при бедствието в Кана.
За щастие двете системи били съвместими. Всяка от тях можела да бъде използвана в подкрепа на другата. Например възходът и падението на Гай Юлий Цезар може да се изчисли във връзка със следното:
AUC Консули пр. Хр.
695 М. Калпурний Бибулий и Г Юлий Цезар (1) 59
705 Г Клавдий Марселий и Л. Корнелий Лентулий Круз 49
706 Г Юлий Цезар (II) и П. Сервилий Ватия Изаурикий 48
707 Г Руфий Калений и П. Ватиний 47
708 Г Юлий Цезар (III) и М. Емилий Лепид 46
709 Г Юлий Цезар (IV) единствен консул 45
710 Г Юлий Цезар (V) и М. Антоний 44
711 Г Вибий Панза и А. Хилтий, и двамата убити; 43
сменени от Триумвирата М. Антоний, П Октавиан и
М. Емилий Лепид
Именно Цезар разбрал, че съществуващият календар става нефункционален. Старата римска година съдържала 304 дни, разделени на 10 месеца, започващи на xi Kal. Maius, или 21 април. Допълнителните месеци Ianuarius и Februarius били измислени като заместители. Поради това през 708 AUC, по време на третото консулство на Цезар, били въведени драстични реформи. Настоящата година била продължена със 151 дни, така че новата година могла да започне на 1 януари 707 AUC/45 г. сл. Хр. и да продължи дванадесет месеца от 365 дни до 31 декември. През 737 AUC/4 г. сл. Хр. били направени и по-нататъшни уточнения в Augustus, когато старите пети и шести месеци, Quintilis и Sextilis, били наименовани Julius (на Цезар) и Augustus и бил въведен bissextile, или “високосен ден”, веднъж на четири години. Получената в резултат на това Юлианска година от 365 и 1/4 дни била погрешно изравнена с въртенето на Земята с малката разлика от 11 минути и 12 секунди и останала в универсална употреба до 1582 г. сл. Хр.