ДРЕВЕН РИМ
175
Независимо от това консулите продължили да бъдат назначавани единствено по Принципата; и при тях обичаят за броенето на годините според консулствата се запазил. Годините на властване на императорите обикновено не били използвани. В късната Империя, когато консулствата били отменени, системата АИС била подкрепяна чрез справки за петнайсетгодишния данъчен цикъл на “индиктите”. Когато най-накрая, в средата на VI век след Хр., навлязла християнската епоха, римската епоха вече действала около тринайсет столетия1. |АШО оомтм]
Кой ще застане от двете страни 1/1 ще държи моста с мен?”
“Хораций, казал Консулът,
Да бъде както казваш.”
И направо срещу великия боен строй
Напред излезли неустрашимите Трима.
За римляните в боя за Рим
Не пожалили нито земя, нито злато,
Нито син, нито жена, нито крак, нито живот,
В смелите стари дни4.
Римската република била управляваща структура и ръководила растежа на града от провинциалната неизвестност до господството му над цялото Средиземноморие. Процесът започнал през 509 г. пр. Хр. с първия избор на управляващите консули и завършил 478 години по-късно, когато Октавиан установил първата имперска династия. Това било епоха на непрестанни завоевания. През V век Рим завладял непосредствените си съседи и територия от 822 кв. км (314 квадратни мили). В един забележителен епизод, през 491 г. пр. Хр., римският изгнаник Г. Марк Кориолан, който довел непобедимата волшка армия до портите на Рим, бил убеден да спре от сълзливите и настоятелни молби на майка си. През IV век Рим се възстановил от опустошението на галите през 390 г. пр. Хр. и трите жестоки Самнитски войни установили неговото превъзходство над Централна Италия. През III век Рим се заел със завладяването на гръцкия юг, първо във войната срещу Пир, цар на Епир (282-272 г. пр. Хр.), който се притекъл на помощ на своите съотечественици, а по-късно и в успешните кампании, завършили с присъединяването на Сицилия. Тези кампании провокирали продължителен конфликт с Картаген и трите Пунически войни.
От всички войни на Рим именно столетният конфликт с Картаген демонстрира най-добре онази славна римска комбинация от издръжливост и безпощадност. По-стар от Рим, африканският Картаген бил основан от преселници от финикия в латинска Пуника. Връзките между тях традиционно били мирни, защитавани от договор в най-стария известен документ от римската история. Датиран от първата година на Републиката, договорът задължавал всяка страна да зачита сферата на влияние на другата. Мирът бил запазен почти три века преди римските сили да прекосят Месинския проток.
176
ROMA
ЕТОДЗСНЕтА
В Сан Северо, древната Пиргия, близо до Рим, археолозите откриха два етруски храма с изглед към морето. Откритието, направено през 1957-64, било изключително. Това бил първият етруски обект, предлагащ нещо повече от гробници. Датиран около 500 г. пр. Хр., той съдържал три много тънки златни табпички с надписи на пунически и етруски:
До владетелката Астарте. Това е свещеното място, направено и дадено от Тефарие Вели-анас, цар на Цизра, в месеца на Жертвоприношението към Слънцето… в третата година от неговото царуване, в месеца на Кир, от Деня на Погребението на Божеството. И годините на статуята на богинята [са толкова много] като тези звезди1.
Пиргия служела като пристанище на близкия град Цизра (днешен Черветери) и цар Тефарие, или “Тиберий”, решил да боготвори една картагенска богиня. рГАМШЩ Храмовете трябва да са били осветени известно време след неуспешния етруски набег срещу Гръцка Кума в залива Наплес, може би около десетилетие след бунта на Рим срещу етруското господство.
Етруските процъфтели в Тоскана и Умбрия от 700 до 100 г. пр. Хр. Твърди се, че те са преселници от Мала Азия. Тяхната азбука, извлечена от гръцката, е лесна за четене, но езикът им все още не е дешифриран напълно. След първоначалната епоха на принцовете през VI век те преминали в епоха на търговските градове-държави по гръцки модел. Гробниците им са покрити с фини, стилизирани, детайлизирани стенописи, които често рисуват банкетите на мъртвите (виж Илюстрация 5). Малкото, което е известно за тях, е извлечено или от археологията, или от враждебните римски описания от по-късната епоха, когато те били рисувани като лакомници, развратници и религиозни фанатици. От първата изложба на етруско изкуство в Лондон през 1837 г. до най-последния й наследник в Париж през 1992 г.! са правени много опити европейската публика да бъде заинтересована от етрусологията. Най-големите стимули се появяват в периода 1828-36 г. след отварянето на гробниците Вул-чи и Тарквиния, тогава в Папската държава.